Сабя: Разлика между версии

'''Сабя''' (на [[английски език|английски]] и [[френски език|френски]]: ''sabre'', на [[руски език{{lang-ru|руски]]: ''сабля''}}, на [[полски език{{lang-pl|полски]]: ''szabla''}}, на [[унгарски език{{lang-hu|унгарски]]: ''szablya''}}) е разновидност на [[меч]]а, представляваща дълго [[хладно оръжие]], което обикновено се държи с една ръка и има извито и заточено само от едната страна острие. Исторически сабите възникват сред степните конни народи на [[Средна Азия]] и [[Източна Европа]] към [[8 век]].<ref>Българска академия на науките, „Енциклопедия А–Я“, Издателство на БАН, София, 1974, стр. 717.</ref> Типът им постепенно се разпространява и става обичаен за регионите на [[Индия]], [[Персия]] и [[Близкия изток]]. От 17 – 18 век навлизат и във всички видове и родове на модерните армии, като до повсеместното им снемане от въоръжение през 20 век се превръщат в едни от най-масово използваните бойни хладни оръжия. В наши дни имат ограничена церемониална употреба.

Сабята е своеобразен връх в развитието на [[кавалерия|кавалерийското]] клиново оръжие, използвано от конните народи на [[Евразия]]. В своята класическа форма, тя се появява за пръв път на историческата сцена заедно с източноевропейските номади през VII- VIII век от н.е. В технологично отношение и от функционална гледна точка обаче, появата на сабята има дълга предистория и е резултат от взаимовлияние между различни направления в развитието на клиновото оръжие и концепциите за водене на конен бой<ref>Милен Петров, Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк-Шуменско, 2017</ref>.

Първите прави или слабо извити клинови оръжия, от територията на Източна Европа, които могат да претендират за правото да се нарекат саби или поне протоформи на същата, са образците от погребалния комплекс, открит по левия бряг на [[Днепър]] в близост до с. Вознесенка и сходните им оръжия от синхронните комплекси Перешчепино, Глодоси, Келагей и Макуховки от последната четвърт на VII век.<ref>Грінченко В.А. Пам’ятка VIII ст. коло с. Вознесенки на Запоріжжі. // Археологія, Київ, 1950, т. III., с. 37- – 63</ref><ref>Хрисимов Х. Вознесенский комплекс Проблемы хронологии и интерпретации наVII -  – началото на VIIIвек// Степи вЕропы в епоху средневековья Т.7. Хазарское время 2007 с.9</ref><ref> Корзухина Г.Ф. Из истории древнерусского оружия XIв. СА XIII, 1950, с.63 </ref><ref> Мерпет Н.Я. Из истории оружия Восточной Европый в раннем средневековье.// СА XXIII, 1955, с.131- – 168. </ref>