Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

м
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки))
м
[[File:Sigismund(HRR).jpg|thumb|200px|Император Сигизмунд (1536)]]
[[File:Kaiser Sigismund Boedingen.jpg|thumb|140px|Император Сигизмунд (1621)]]
'''Сигизмунд Люксембургски''' (1368 – 1437), ''({{lang-de|Sigismund von Luxembourg}}, на [[латински]] {{lang-la|Sigismundus}}, на [[унгарски език{{lang-hu|унгарски]] Zsigmond}}, на [[чешки език{{lang-cs|чешки]] Zikmund}})'' от [[династия]]та [[Люксембурги]] е [[курфюрст]] на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], [[крал на Унгария]] и [[Хърватия]], [[Списък на монарсите на Германия|германски крал]] от 20 септември 1410 година; [[Списък на владетелите на Чехия|крал на Бохемия]], император на [[Свещената Римска империя]] (1433 – 1437).
 
Сигизмунд е един от най-влиятелните монарси на [[Европа]] през първата половина на бурния [[XV век]].
 
=== Ранна биография и семейство ===
Сигизмунд от [[Люксембурги|Люксембургите]]те е втори син на [[Император на Свещената Римска империя|императора на Свещена Римска империя]] [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], но първи син от [[Елизабета Померанска]], от полския владетелски род на [[Пясти]]те. Той е представител на една от най-мощните европейски династии през късното средновековие, осигурила дотогава двама носители на Короната на [[Карл Велики]].
 
С по-големия си полубрат [[Вацлав IV]] никога не са в близки отношения, но и не се противопоставят. Всичко в името на династията. Императорът, воден от същите съображения, оправомощава с [[курфюрст|електорски места]] двамата си синове – така през 1378 г. в Колегията на принц-електорите попадат Вацлав Люксембургски, ''Принц Бохемски'' и Сигизмунд Люксембургски, ''Маркграф на Бранденбург''.
 
=== Крал на Унгария ===
Сигизмунд е сгоден за десетгодишната [[Кралство Унгария|унгарска]] [[принцеса]] [[Мария Унгарска]] в годината на смъртта на Карел I – 1378. Следващите четири години той прекарва в [[Буда (град)|Буда]] с годеницата си, наследница на унгарската корона. През 1382 г. умира [[Лайош I Велики|Лайош Велики]] и Сигизмунд става [[крал-консорт]] на Унгария.
 
Кралската власт на управляващото семейство веднага е оспорена от братовчедите им от [[Анжу-Сицилийски дом]] от [[Неаполитанско кралство|Неаполското кралство]] и като унгарски крал ''Жигмонд'' е принуден да събере парични средства за очертаващия се конфликт. Той се отказва от титлата [[курфюрст]] на Бранденбург в полза на братовчед си [[Йобст Моравски]], като ''de facto '' ипотекира маркграфството срещу крупната сума получена от Йобст.
Укрепването на кралската власт на Сигизмунд има дълга история. В Унгария се оказва, че кралицата-майка и негова тъща [[Елизабета Котроманич]] остава [[регент]] на кралството, [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твръдко I|Твърдко Котроманич]] не признава крал-консорта, а [[хървати|Хорватите]] в Южна Унгария направо приемат за свой крал [[Ладислав Анжуйски|Ласло Неаполитански]]. Срещу тях той има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите [[Гарай (унгарска аристокрация)|Горянски]] и [[Стибор Стиборич|Стиборич]]. В следващите повече от десет години Сигизмунд консолидира властта си, като раздава [[Феод|фиеф]]и само на барони от унгарски произход, като така печели подкрепата им и получава [[васал]]ната им клетва.
 
Регентката [[Елизабета Котроманич]] е отвлечена и убита; за което хвърлят вината върху братовчед и - – Твърдко Котроманич, но има съмнения за участие в плана на самия Сигизмунд. Така, въпреки че е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. Сигизмунд губи доверието кралица Мария до нейната смърт през 1395 г. и те живеят разделени.
 
През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини Хорватската фамилия, а Твърдко Котроманич умира при неизяснени обстоятелства през 1391 г. Въпреки тези успехи на Сигизмундовата партия броженията в Славония и Босна продължават до пролетта на 1397 година. Тогава унгарският крал подмамва хърватския бан ''Стьепан Лачкович''<ref>Кръстоносец от Никополския поход през 1396 г.</ref> и неговите сподвижници в [[Крижевци (Хърватия)|Крижевци]] и против правилата на мирните преговори унгарците избиват невъоръжените си опоненти. Клането е известно като [[Хърватски събор|Кървавия Хърватски събор]] и е последвано от избиването на други 170 босненски първенци, подкрепящи Ласло Неаполитански.<ref>Križevci Bloody Assembly : http://www.krizevci.eu/en_GB/križevci/history/križevci+bloody+assembly/</ref> За окончателно преодоляване на заплахата от Ласло Сигизмунд влиза в съглашение с италианските градове и специално с [[Венеция]].
 
Авторитетът на Свещената Римска империя и нейния властелин през Средновековието е съществен. Носителят на короната на [[Карл Велики]] се смята за носител на Божията благословия, за защитник на християнската вяра и Древния Рим. Въпреки позора при Каноса при инвеститурните разногласия авторитетът на изборния римско-германски император не е загубен и през 1414 г. точно от бъдещия император Сигизмунд европейските монарси очакват да прекрати папския разкол и да спре клатенето на троновете им. Сигизмунд вече е показал готовността си за преодоляването на папския разкол с акта си ''Placetum Regium'' от 1404 г. Според смисъла му никоя [[була|папска була]] не може да влезе в сила в Унгария без съгласието на краля.
 
=== Римско германски крал ===
През 1410 година, след смъртта на крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]], тронът на римско-германски крал се оказва вакантен. Сигизмунд се нуждае от поддръжка в борбата за трона. В това време Йобст Моравски управлява курфюрство Бранденбург и така е един от курфюрстите, имащи право на глас при изборите за император. Само че самият Сигизмунд претендира за това право и назначава [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих Брандербургски]] за свой представител от курфюрство Бранденбург на изборите за император на 20 септември 1410 година. Макар Сигизмунд да побеждава при първичното гласуване, Йобст Моравски получава поддръжка от мнозинството курфюрсти на изборите през октомври 1410 година. Така, последният сам става претендент за имперският трон. Смъртта на Йост при подозрителни обстоятелства през януари 1411 година дава възможност Сигизмунд отново да завладее Бранденбург и отстрани препятствията към завладяване на императорския трон по-късно същата година.
 
Сигизмунд е избран за Крал на германците.
 
=== Схизма и Констанцки събор ===
Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към чешката корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му предоставя единият от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиански събор.
 
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г, на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени. Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
 
Под натиска на Сигизмунд, съборът преценява, че само събор може да обезвластява и да назначава папи, че нито един от тримата папи не може да продължи да изпълнява такава роля и че фаворитът на Сигизмунд [[кардинал]] [[Мартин V|Одоне Колона]] ще бъде нов католически първосвещеник под името ''Мартин V''.
 
=== Бохемска корона ===
 
Година по-късно със смъртта на брат му [[Вацлав IV|Вацлав Бохемски]] унгарският крал предявява претенции към короната на Свети Вацлав и скоро (1420 г.) [[Мартин V]] обявява кръстоносен поход срещу Бохемия, оглавен от Сигизмунд. Това осигурява на Сигизмунд трайна Римска подкрепа, кръстоносно геройство, Бохемския трон, а в крайна сметка и Императорската корона. Последват пет кръстоносни кампании на папата и Сигизмунд, които обаче се разбиват в религиозния плам и дисциплинирания военен гений на [[Ян Жижка]]. Стига се до разпространение на хуситското въстание и дори кралят на Унгария е [[Битка при Търнава|нападнат при Нагишомбат]], Северна Унгария. Срещу хуситите Сигизмунд е принуден да използва самите хусити – с края на кръстоносните походи изчезва и общият враг, а с това започва и дробенето на реформаторите на умерени и радикални фракции.