Подгорица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м BOT: Replaced raster image with an image of format SVG.
м форматиране: 7x тире, 6x кавички, 4x заглавие-стил, 2x нов ред, 2 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 17:
 
[[Картинка:Podgorica City hall.JPG|thumb|Кметството]]
'''Подгорица''' (на [[сръбски език{{lang-sr|сръбски]] ''Подгорица''Подгорица}} или ''Podgorica'') е [[столица]]та и най-големият град на [[Черна гора]]. Разположен е при сливането на реките [[Рибница (река)|Рибница]] и [[Морача]]. Населението му е около 140 000 души.
 
== Наименование ==
Името буквално значи ''"Под„Под Горица"Горица“''. Думата [[Гора]] е със значение "[[планина]]" в почти всички [[славянски езици]] [http://en.wikibooks.org/wiki/False_Friends_of_the_Slavist/Map_gora], но при нас явно това е [[архаизъм]], който не се употребява много в този смисъл (с изключение на някои географски топоними като например [[Средна гора]]). Подгорица може да се преведе буквално на [[Български език|български]] и като ''Подбалканица'', ''Подпланиница''.
 
Бившият град (сега в руини), именован ''Диоклеа,'' съществувал в предиримско и [[Древен Рим|римско]] време, и е бил на около 3 км северозападно от Подгорица. [[Списък на римските императори|Римският император]] [[Диоклециан]] произхождал от този регион. В по-късните [[век]]ове поради по-простовато произношение "и"„и“-то някъде се губи – - "'''[[Дукля]]'''" е по-късната славянска версия на тази [[дума]].
 
== История ==
Когато Подгорица била основана преди единадесет века, се е казвала '''Бирзиминиум'''. Днешното название '''Подгорица''' за първи път е записано през [[1326]] г. в [[Котор]]ския архив, откъдето и в османското му наименование значещо "под„под Хълма"Хълма“.
 
От [[1474]] г. Подгорица е завзета от [[Османска империя|османлиите]], които я владеят до [[1878]] г., когато Черна гора придобива [[независимост]]. Официално градът е включен в състава на Черна гора с [[Берлински договор|Берлинския договор]].
 
По време на [[Първата световна война]] от [[1916]] до [[1918]] г. Подгорица е под австрийско управление. След края на войната тук заседава така наречената "Подгоришка„Подгоришка народна скупщина"скупщина“, която взема решение за присъединяването на Черна гора към [[Сърбия]]. Между двете световни войни населението на града наброява около 15 000 души, но в края на войната броят на жителите му спаднал до едва 5 000, тъй като градът преживява над 72 бомбардировки.
 
След решенията на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] и конституирането на нова [[СФРЮ|социалистическа Югославия]], Черна гора придобива статут на федеративна (съюзна) [[република]]. През [[1946]] г. градът е преименуван на '''Титоград''' в чест на [[Йосип Броз Тито]] и е обявен за столица на СР Черна гора, заменила историческата престолнина град [[Цетине]].
Ред 35:
На [[референдум]] през 1992 г. градът си връща старото име. С процесите на преструктуриране на [[Югославия|СРЮ]] и преминаване към независимост на страната, Подгорица се развива с ускорени темпове, превръщайки се във важен икономически, културен и политически център.
 
== Транспорт ==
Подгорица е главният транспортен възел на Черна гора. През града минава магистралната железопътна линия [[Белград]] - – [[Бар (Черна гора)|Бар]], а също и отклоненията Подгорица - – [[Никшич]], и единствената ж.п. линия, свързваща съседна [[Албания]] с останалия свят - – линията Подгорица - – [[Шкодра]]. Градът е важно звено от магистралния автомобилен път Белград - – Адриатическото крайбрежие, както и от пътя [[Босна и Херцеговина]] - – Албания.
 
Близо от града се намира неголямо [[летище]], приемащо полети от Белград и някои западноевропейски градове.
 
== Население ==
 
<div style="float:left; width:30%;">
'''Население на Подгорица'''
Line 57 ⟶ 56:
|-
|1981||96 074
|-
|1991||117 875
|-
Line 91 ⟶ 90:
|-
|[[черногорци]]||96 343||56,96%
|-
|[[сърби]]||44 423||26,26%
|-
Line 114 ⟶ 113:
 
== Личности ==
=== Родени ===
* [[Весна Змиянац]], певица
 
=== Починали ===
* {{флагче|България}} [[Христо Куслев]] (1877- – 1943), български революционер и просветен деец
 
== Побратимени градове ==