Диоклециан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| наставка =
| описание = ''[[Списък на римските императори|51-ви император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността = [[Файл:Istanbul_-_Museo_archeol._-_Diocleziano_(284-305_d.C.)_-_Foto_G._Dall'Orto_28-5-2006.jpg|
| описание на изображението = Скулптурен портрет на Диоклециан, археологически музей в [[Истанбул]]
| управление =20 ноември 284–1 април 286 г. (сам)<br>1 април 286<ref>Barnes, Constantine and Eusebius, стр. 6–7</ref>–1 май 305 г. (като ''[[Август (титла)|Август]]'' на [[Източна Римска империя|изтока]] с [[Максимиан]] – като ''Август'' на [[Западна Римска империя|запада]])<ref> Barnes, New Empire, стр. 4</ref>
Ред 27:
}}
'''Диоклециан''', чието пълно име е '''Гай Аврелий Валерий Диоклециан''' ({{lang-la|Gaius Aurelius Valerius Diocletianus}}), е [[Римска империя|римски император]] от [[20 ноември]] [[284]] г. до [[1 май]] [[305]] г., когато абдикира. Поделя властта си с [[Максимиан]] ([[285]]), а по-късно установява власт на четирима ([[Тетрархия]]). Модерната [[историография]] приема че царуването на Диоклециан слага край на серията от т.нар. [[войнишки императори]] и поставя началото на [[Късна Античност|Късната Античност]].
== Път към властта ==
Line 44 ⟶ 43:
== Подялба и ново устройство на империята. Тетрархия ==
[[File:Venice – The Tetrarchs 03.jpg|thumb|
С течение на времето Диоклециан установил че дори и разделена на две, империята все пак е невъзможно да бъде управлявана. За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, Диоклециан въвежда през [[293]] г. системата на [[тетрархия]]та („четиривластие“), при която двама старши императори ([[август]]и) и двама подимператори ([[цезар (титла)|цезар]]и) управляват сътветно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум. Запазвайки върховенството си Диоклециан, заедно с Максимиан, назначават още двама: [[Галерий]] – начело първо в Египет и Сирия, а после на Балканите, а в Галия и Британия управлява [[Констанций I Хлор]], който на свой ред също е адоптиран от Максимиан. Било предвидено след 20 години двамата цезари да наследят властта на августите и на свой ред също да изберат свои заместници.
Line 71 ⟶ 70:
Още в началото Диоклециан се опитва да реформира финансовата система на държавата и въвежда пълноценни златни монети, но те бързо изчезват от употреба, претопявани на кюлчета. Направен е опит за възвръщане на сребърното монетосечене, но то остава сравнително слабо разпространено. В масова употреба навлиза бронзовият [[фолис]]. Възобновено е издаването на нископробни монети.
Диоклециан е първият държавник, опитал се да регулира икономиката. Той се опитва да се бори с [[инфлация]]та и спекулата, като през 301 г. издава „Декрет за цените“<ref name = Уедърфорд>{{cite book | last = Уедърфорд | first = Джак |authorlink= Джак Уедърфорд | year = 2001 | title = История на парите | publisher = Обсидиан |page =82 | isbn = 954-769-003-5 }}</ref> –[[едикт]], определящ таван на цените и заплатите. На пазарите се появяват палачи които екзекутират всеки който не спазва наредбата. Прави се опит за държавно регулиране на икономиката, правителството се бори с дефицита, като въвежда държавно производство и снабдяване на населението със стоки. На практика обаче декретът
== Религиозна политика. Гоненията на Диоклециан ==
Line 80 ⟶ 79:
== Абдикация ==
[[Image:Diocletian's Palace (original appearance).jpg|thumb|
След посещението на Диоклециан в Рим (303 г.) неговото здраве се влошава и той решава да се откаже от управлението. На [[1 май]] [[305]] г., на специална церемония в околностите на гр. Никомедия, на същия хълм където е бил провъзгласен за император, Диоклециан обявява пред войските че предава властта на цезарите, отново приема предишното си име Диокъл и заминава за резиденцията си в Салона.
Line 89 ⟶ 88:
Въпреки разказите за неговото нежелание да се завърне на трона, съществува и становището, че Диоклециан всъщност е изчаквал развитието на събитията и отминаването на бурния период след абдикацията му, за да може отново да вземе властта в подходящия момент. Бившият император става свидетел на рухването на въведената от него система на Тетрахията, в резултат от поредица узурпации и граждански войни. Диоклециан доживява до 311 г., когато вероятно сам слага край на живота си чрез отрова, опасявайки се че новите августи Константин и Лициний подготвят публичен процес срещу него.
== Допълнителна информация ==
{{commons|Diocletian|Диоклециан}}
* Ralph W. Mathisen "[http://www.roman-emperors.org/dioclet.htm Diocletian (284-305 A.D.)]." ''De Imperatoribus Romanis'' (1997).
* [http://www.livius.org/di-dn/diocletian/diocletian.html ''livius.org'' Diocletian]
=== Бележки ===
{{reflist}}
=== Източници ===
* [[Зонара]], ''Compendium of History'' (Επιτομή Ιστορίων) ''ca''. 1200. [http://www.ancientsites.com/aw/Post/1050581 Compendium extract: Diocletian to the Death of Galerius: 284–311]
* [[Лактанций]], ''[http://www.acs.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html Liber De Mortibus Persecutorum]''
Line 103 ⟶ 102:
* [[Евсевий Кесарийски]], ''Historia Ecclesiastica'' [http://www.ccel.org/ccel/schaff/npnf201.iii.xiii.i.html Book 8].
=== Литература ===
* Barnes, Timothy D. ''The New Empire of Diocletian and Constantine''. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1982. ISBN 0-7837-2221-4
* Barnes, Timothy D. ''Constantine and Eusebius''. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1981. ISBN 978-0-674-16531-1
| |||