Диоклециан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 58:
Поради постоянното военно напрежение и недостига на военна сила, Диоклециан задължава магнатите да пращат в армията определен брой новобранци измежду своите роби и закрепостени селяни (колони) – което също допринася за тяхното закрепостяване. Поради напредналата варваризация на легионите, по отношение на тактика и снаряжение, те вече имали малко общо с тези от ранния III век.
Легионите на империята побеждават на бойното поле различни противници, постигат разширение в [[Месопотамия]], справят се с въстанията и сеператистките движения в [[Британия (римска провинция)|Британия]], Северна [[Африка]] и [[Египет]]. Самият Диоклециан задълго е ангажиран в кампании
През 287 г. метеж на легионите в Британия води до временно отделяне на провинцията, начело с узурпатора [[Караузий]], когото Диоклециан е принуден да признае за легитимен съимператор в продължение на няколко години. След 292 г. == Икономически и административни реформи ==
Line 72 ⟶ 74:
Диоклециан е първият държавник, опитал се да регулира икономиката. Той се опитва да се бори с [[инфлация]]та и спекулата, като през 301 г. издава „Декрет за цените“<ref name = Уедърфорд>{{cite book | last = Уедърфорд | first = Джак |authorlink= Джак Уедърфорд | year = 2001 | title = История на парите | publisher = Обсидиан |page =82 | isbn = 954-769-003-5 }}</ref> –[[едикт]], определящ таван на цените и заплатите. На пазарите се появяват палачи които екзекутират всеки който не спазва наредбата. Прави се опит за държавно регулиране на икономиката, правителството се бори с дефицита, като въвежда държавно производство и снабдяване на населението със стоки. На практика обаче декретът игнорира естествената икономическа закономерност на [[Търсене и предлагане]], което подтиква търговците да изтеглят стоките от пазара и в производството настъпва спад. Така мерките остават без особен успех, но едиктът за цените на Диоклециан днес е важен източник за икономиката през късната Античност. Освен замразяване на цените, декретът забранява на земеделците да продават земите си и на практика ги привързва за вечни времена към нея – практика, която много историци окачествяват като предвестник на феодализма<ref name = Уедърфорд/>.
== Религиозна политика
{{основна|Диоклецианови гонения}}
Диоклециан заимства религиозната програма на императорите-възстановители от III век – [[Аврелиан]], [[Проб]] и др. Като обединяващ център на римската обществено-религиозна система се възприема т.нар. „Гений на императора“ и неговият образ като въплъщение на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и [[Сол]]. Отказът от почитане на тези божества започва да се счита за държавна измяна и да се наказва от властта. Много от жителите на империята са политеисти, но християните и митраистите отричат съществуването на друг бог, освен техния.
|