Диоклециан: Разлика между версии

Легионите на империята побеждават на бойното поле различни противници, постигат разширение в [[Месопотамия]], справят се с въстанията и сеператистките движения в [[Британия (римска провинция)|Британия]], Северна [[Африка]] и [[Египет]]. Самият Диоклециан задълго е ангажиран в кампании първоотначало срещу [[сакси]]те, [[франки]]те и [[алемани]]те по Горен Дунав (286-291 г.) и срещу [[сармати]]те по Долен Дунав (285-289 г. и 293-294 г.), а послеслед това срещу [[Сасаниди|Сасанидска]] Персия по [[Ефрат]] (295-299 г.). Войските му успяват да изтикат врага, а на престола в [[Велика Армения|Армения]] бива поставен лоялен на римляните владетел (от 287 г.). В Сирия и Палестина арабските номади са отблъснати в пустинята, а в Египет са победени [[блеми]]те (291-293 г.). Междувременно западният съимператор Максимиан успешно се справя с голямото селско въстание на [[багауди]]те в Галия, воюва с варварите в Германия, защитава [[Мавритания]] от [[бербери]]те и потушава безредиците в Африка.

През 287 г. метеж на легионите в Британия води до временно отделяне на провинцията, начело с узурпатора [[Караузий]], когото Диоклециан е принуден да признае за легитимен съимператор в продължение на няколко години. След 292 г. цезаритеновоназначените цезари Констанций и Галерий постигат успехи, съответно срещу отцепниците в Британия и срещу степните племена [[сармати]] по Дунав. През 296-7 г. Диоклециан побеждава узурпаторите [[Домиций Домициан]] и [[Ахилей (узурпатор)|Ахилей]] в Египет (297-298 г.) и превзема разбунтувалата се [[Александрия]], а в нова война през 298 г. отново отблъсква персите. Сключеният тогава мир с персийската държава продължава през следващите 40 години.

== Религиозна политика. Гонениятаи на Диоклециангонения ==