Разлика между версии на „Петър Хаджииванов“

м
препратка; форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
м (Bot-assisted disambiguation: Сава - Changed link(s) to Сава (река))
м (препратка; форматиране: интервал (ползвайки Advisor))
 
=== Начална военна кариера ===
Постъпва във [[Военното училище]] в София през 1915 г. Завършва го успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен. През 1925 г. завършва и търговско-стопански науки в [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]]<ref>https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/24/phivanov/</ref>, днес [[УНСС]] в София.
 
До началото на Втората световна война Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]], [[Първи артилерийски полк (1889 – 1945)|Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през [[капитан]] (3 септември 1928 г.), до [[майор]] (6 май 1936 г.)
На [[6 май]] [[1940]] г. майор Хаджииванов е повишен в чин [[подполковник]] и е преместен на служба в София като началник на секция в [[Министерството на войната]]. След присъединяване на България към [[Тристранния пакт]] е изпратен на специализация в Берлин. На [[14 септември]] [[1943]] г. е произведен в чин [[полковник]], а през август 1944 г. поема ръководството на [[Беломорски отряд|Шестнадесета пехотна дивизия]] в присъединената към България през 1941 г. [[Западна Тракия|Беломорска област]], с център град [[Драма]].
 
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 – май 1945 г.) е известен в българската историография като [[Участие на България във войната срещу Третия Райх|Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб – полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район.
 
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е генерал [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб е полковник Хаджииванов.