Уикипедия

Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Слово; форматиране: 21x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 31:
}}
 
[[академик|Акад.]] '''Петко Стоянов Стайнов''' е [[България|български]] [[юрист]], дипломат и политик. Дългогодишен преподавател по [[административно право]], той участва в третото правителство на [[Андрей Ляпчев]] ([[1930]]- – [[1931]]), както и като външен министър във второто правителство на [[Кимон Георгиев]] ([[1944]]- – [[1946]]). Един от най-бележитите преподаватели и учени в областта на правните науки<ref>[http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/yuridicheski_fakultet/istoriya/imeniti_prepodavateli Бележити преподаватели в ЮФ на СУ]</ref>.
 
Петко Стайнов е [[народен представител]] в XXI (1923- – 1927), XXII (1927- – 1931), XXIII (1931- – 1934), XXIV (1938- – 1939), XXV (1940- – 1944) и XXVI (1945- – 1946) Обикновено Народно събрание и в I (1950- – 1953), II (1954- – 1957), III (1958- – 1961), IV (1962- – 1966), V (1966- – 1971) и VI (1971- – 1972) Народно събрание.
 
== Биография ==
Петко Стайнов е роден в [[Казанлък]] на [[31 май]] ([[19 май]] [[стар стил]]) [[1890]] г. и завършва гимназия в [[Стара Загора]] ([[1908]]). Следва право в [[Гренобъл]] и завършва в [[Париж]] ([[1911]]), след което специализира в [[Лайпциг]]. След участието си в [[Балкански войни|Балканските войни]] защитава докторат в Париж ([[1914]]). След [[Първа световна война | Първата световна война]] Петко Стайнов е директор на [[Дирекция на печата]] ([[1919]]- – [[1920]]), но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От [[1923]] е преподавател по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] и [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]] (дн. [[УНСС]])<ref>Ауреа Златни правила. УИ "Стопанство"„Стопанство“ 2010 г. </ref>.
 
Стайнов е активен участник в [[Народен сговор|Народния сговор]] и редактор на свързания с него вестник „[[Слово (вестник)|Слово]]“. През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС – той остава на този пост до 1946 година и отново е депутат през 1950- – 1972 година. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] определя в „Слово“ „разрушителите на Русия“ като заплаха за европейската цивилизация и призовава за „тежък юмрук“ срещу „кървавите агенти на Москва“.{{hrf|Недев|2007|159}}
 
През [[1930]]- – [[1931]] е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в правителството на [[Демократически сговор | Демократическия сговор]].
 
Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] – обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
 
Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на [[19 май]] [[1934]] г. За кратко е посланик на България в [[Белгия]] ([[1934]]) и [[Франция]] ([[1934]]- – [[1935]]). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. През следващите години е депутат от опозицията, като се сближава със забранената организация „[[Звено]]“ и активно сътрудничи на издаваното от нея списание „[[Бразда (списание)|Бразда]]“.{{hrf|Недев|2007|489}} През [[1943]] г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ, ставайки съюзник на комунистите.
 
След [[Деветосептемврийски преврат | Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] Петко Стайнов се включва в правителството като [[министър на външните работи и изповеданията]]. Той участва в преговорите по сключване на т. нар. [[Московско примирие]] със [[Съединени американски щати | Съединените щати]], [[Великобритания]] и [[Съюз на съветските социалистически републики | Съветския съюз]], както и в преговорите за включване на България в [[Югославия | Югославската федерация]].
Ред 50:
Опитва се доколкто е възможно под властта на комунистите със смелост и такт да отстоява българските икономически интереси в отношенията със СССР. Не приема съветския диктат в тези отношения, опитите за заграбване от СССР на българска дъжавна собственост в обеднялата след войната България и въобще грабежа на българското стопанство от съветската окупационна власт. През пролетта на 1945 г. се обявява против съветското искане за връщане в СССР на изселилите се по време на войната таврически българи.
 
Правителството насрочва избори за 26 август 1945 година, въпреки протестите на опозицията, която няма право на легално съществуване. България е подложена на силен натиск от страна на Съединените щати и Великобритания изборите да бъдат отложени, за да се създаде възможност за свободното им провеждане, но комунистите твърдо отказват. Без предварително съгласуване с кабинета, Петко Стайнов прави изявление пред пресата, в което допуска възможността за отлагане на изборите. То става повод едва ден преди датата на изборите те да бъдат отложени за ноември по лично указание на Сталин. Този случай довежда до края на политическата му кариера.{{hrf|Недев|2007|687- – 691}}
 
Лично Молотов няколко пъти занимава [[Георги Димитров | Г. Димитров]] с,,вироглавия „вироглавия български държавник''държавник“. Пред него признава, че в проф. П. Стайнов,,нямаме доверие''„нямаме доверие“. Противник на неговото оставане на поста е и [[Андрей Вишински]] – бивш прокурор в сталинските процеси.
 
На 15 март 1946 г. лично съветският външен министър [[Вячеслав Молотов]] настоява да бъде уволнен. Според съветското правителство „хората на Стайнов в чужбина са противници на добрите отношения със СССР“.{{hrf|Недев|2007|706}} При промените в кабинета от 31 март той остава извън неговия състав.
Ред 58:
След оставката си се занимава с научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От [[1947]] до [[1963]] г. завежда катедра по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет]].
 
След като подава оставка, е следен от ДС. Разработват го за връзка с няколко шпионски служби. За кратко даже е арестуван, защото милиционерите смятат, че боравейки със слуховия си апарат (вече е оглушал поради възрастта си) предава шпионски сведения. След допуснатата грешка е освободен без последствия.
 
Умира [[24 юни]] [[1972]] г.
 
== Семейство ==
[[File:BASA 118K-2-83-2 Anna Kamenova and Petko Staynov, Chamkoria, 1934.jpg |thumb|Със съпругата си Анна Каменова в [[Чамкория]], 1934 г. Източник: ДА „Архиви“]]
Стайнов е женен за поетесата [[Анна Каменова]], дъщеря на политика [[Михаил Маджаров]].
 
Ред 69:
* ''„Администрация и правосъдие в Германия“'' (1923)
* ''„Компетентност и народовластие“'' (1923)
* ''„Чиновническо право“'' (в 2 части; 1932- – 1934)
* ''„Административно правосъдие“'' (в 2 части; 1936- – 1937)
* ''„Управлението на държавата пред и през войната“'' (1941) – единственото българско научно изследване в областта на военното-административно право.
* ''„Касационно обжалване пред ВАС“'' (1943)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петко_Стайнов_(юрист)“.