Отваря главното меню

Промени

м
Атанасий Велики
С упадъка на държавите на [[Птолемеи]]те и [[Селевкиди]]те в края на [[2 век пр.н.е.]] държавата на [[набатеи]]те възвръща самостоятелността си. При [[Аретас III|Аретас III Филелин]] (ок. [[85 пр.н.е.]] – [[60 пр.н.е.]]) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при [[Аретас IV|Аретас IV Филопатър]] ([[9 пр.н.е.]] – [[40]]).
 
През [[106]] г. римският управител на [[Сирия]] завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция [[Арабия (римска провинция)|Арабия]], но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Римската империя започнала да запада.
 
От [[1 век]] в Петра прониква и [[християнство]]то, а през V в е документирано, че тя е седалище на християнска епархия. [[Атанасий Велики]] споменава за [[епископ]] на Петра на име Астерий. През [[131]] г. градът е посетен от император [[Адриан (император)|Адриан]].
 
През VII в. попада под властта на мюсюлманите и впоследствие потъва в забрава с появата на по-достъпни търговски селища като [[Палмира]] на североизток от Дамаск. По времето на император [[Александър Север]] сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. По време на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] остатъците от града са завзети от крал [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]] и той остава под контрола на [[кръстоносци]]те до [[1189]].
Буркхарт бил колоритна личност – преподавал [[арабски език|арабски]], изучавал [[коран]]а и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия изток. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината „Вади Муса“. Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра.
 
Тайната на съхранението на града се крие в неговата недостъпност. И до днес дотам се стига пеша или на кон. Археолозите са събрали множество факти от миналото му и са опровергали предположението от 19 век, че е бил просто [[некропол]]  – град на мъртвите. Наистина има впечатляващи гробници като четирите царски могили в скалите на изток от централната му част или Деир на северозапад, но съществуват категорични доказателства, че в миналото Петра е била град с поне 20 000 жители.
 
== Архитектура ==