Уикипедия

Чета на Таньо войвода: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м и без да получи почти никаква подкрепа
||
Ред 2:
|име= Чета на Таньо войвода
|картинка=Паметна плоча костница Разград.jpg
|картинка_описание=Паметна плоча на загиналите Таньови четници пред [[мавзолей-костница (Разград)|костницата]] в [[Разград]] на загиналите Таньови четници
|шеф=
|дати= [[17 май|17 -]] [[28 май]] [[1876]]
|държава=
|преданост=[[Файл:BRCK_Stamp.gif|17 п]] [[Гюргевски революционен комитет]]
|преданост=
|клон=
|тип=
Ред 31:
|командир1=[[Таньо Стоянов]]
|командир1_етикет= Войвода
|командир2=[[Велко Дачев Тишев|Велко Дачев]]
|командир2_етикет=Знаменосец
|командир3=
|командир3_етикет=
Ред 55:
|ЛА_транспортни=
}}
'''Четата на Таньо войвода''' е [[Гюргевски революционен комитет|емигрантска въстаническа]] военна част, навлязла в [[Османска империя|Османската империя]] по общ план с [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]] в опит за съвместни действия по време на [[Априлското въстание]].▼
{{редактирам}}
▲'''Четата на Таньо войвода''' е емигрантска въстаническа военна част, навлязла в [[Османска империя|Османската империя]] по общ план с [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]] в опит за съвместни действия по време на [[Априлското въстание]].
<ref>[http://www.voivodi.eu/vojvodi/tano-vojvoda Маршрут на Таньо войвода]</ref><ref>[http://www.popovo.bg/bg/polezna-informacia/kultura-menu/postapkite-menu.html По стъпките на Таньо Войвода]</ref><ref>[http://www.desant.net/show-news/39830 Тутракан се стяга за похода по стъпките на четата на Таньо войвода]</ref><ref>[https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/na-30-maj-poteglq-pohodyt-po-stypkite-na-chetata-na-tanxo-vojvoda-1271192 На 30 май потегля походът „По стъпките на четата на Таньо Войвода”]</ref>
== Образуване ==
В навечерието на Априлското въстание сред българската емиграция в [[Румъния]] започва реализация на предначертания идеен план за изпращане на чети отвъд Дунав в помощ на въстаналото отечество. В крайна сметка са сформирани две чети - западна под ръководството на [[Христо Ботев|Ботев]] и източна, предвождана от беглеца от [[Диарбекир]] [[Таньо Стоянов|Таньо Стоянов Куртев]], наричан още ''Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски''. По-малката чета е насочена от Христо Ботев и [[Никола Обретенов]] от [[Турну Мъгуреле]] към [[Олтеница]], откъдето да нахлуе и да подпомогне въстанието в източните български земи, докато другата чета прави същото на запад. За знаменосец на Таньо войвода е определен [[Велко Дачев Тишев]] от село [[Радево (област Сливен)|Радево]], за писар - [[Петър Иванов Русков]] ([[Сливен]]), водачикуриер - [[Стефан Николов Заралията]] ([[Гурково|Кулопчии]]), и водач - [[Йовчо Кеяпенчев]] ([[Голям извор (област Разград)|Голям ИзворКараарнаут]]), а оръжейник - [[Цанко Петранов Тюфекчията ([[Котел]]). Други членове -са комитите [[Гено Ст.Стефанов Грошов]], [[Петър Н.Недялков Танев]], [[Кара Петър Трявналията]]<ref>[http://gutenberg-bg.com/ludogorie.org/archives/8580 Карта на маршрута на четата на Таньо войвода]</ref>.
По възраст комитите се разпределят от 23 до 59 години, като най-много са между 25 и 30 години. По-голямата част от тях са грамотни, а по занятие дребни търговци, прекупвачи, абаджии, градинари или наемни работници<ref>[http://taniovoivoda.webnode.com/news/sdbata-na-chetnitsite-sled-razbivane-na-chetata/ Съдбата на четниците]</ref><ref>[http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/cetnici-pri-tano-vojvoda Четници при Таньо войвода]</ref>.
 
== Състав ==
{| class="wikitable sortable" width="auto"
|+ Списък на четниците ''(по Борис Илиев)''
! No !! !! Име !! Родно място !! Ранг !! Данни
|-
|| 1. ||[[File:T_Stoyanov.jpg|35px]] || [[Таньо Стоянов]] || Сливен || войвода|| убит
|-
|| 2. || ||[[Велко Дачев Тишев|Велко Карловлията]] || [[Радево (област Сливен)|Ердуванли чифлик]] || знаменосец|| †1921
|-
|| 3. || ||[[Стефан Николов Заралията|Стефан Заралията]] || [[Гурково|Хайнито]] ||куриер|| екзекутиран
|-
|| 4. || ||[[Петър Иванов Русков|Петър Иванов]] || Сливен ||писар|| †1926
|-
|| 5. ||||[[Гено Стефанов Грошов|Гено Гроша]] || [[Градец]] || || убит
|-
|| 6. || ||[[Петър Недялков Танев|Петър Свищовлията]] || [[Свищов]] |||| убит
|-
|| 7. || ||[[Кара Петър Трявналията]] || [[Трявна]]|||| убит
|-
|| 8. || ||[[Иван Христов Абрашев|Иван Охридлията]] || [[Охрид]] || || заточен
|-
|| 9. || ||[[Пеньо Енев Еневски|Стоян Шекерджията]]|| [[Зелениково (област Пловдив)|Хамзаларе]] |||| †1909
|-
|| 10. || ||[[Цонко Кънев Петранов|Дядо Цоню Стар хъш]] || Котел |||| †1905
|-
|| 11. ||||[[Вельо Василев]] || Нова Загора || || заловен
|-
|| 12. ||||[[Русан Христов Мирчев|Руси Мирчев]]|| Сухиндол || || убит
|-
|| 13. ||||[[Васил Стоянов Михилски|Васил Михилски]] || [[Михилци]] ||подкуриер|| заловен
|-
|| 14. || ||Дядо Стойко || [[Гурково|Хайнито]] ||||
|-
|| 15. || || Никола || Казанлъшко ||||
|-
|| 16. || ||Стоян Бинкозлията || [[Бинкос]] ||||
|-
|| 17. || ||[[Цанко Петранов Тюфекчията|Цанко Тюфекчията]] || |||| оцелял
|-
|| 18. || ||Коста Георгиев || Котел ||||
|-
|| 19. || ||Димитър Казаков || || || ранен
|-
|| 20. || ||[[Йовчо Кеяпенчев]] || [[Голям извор (област Разград)|Караарнаут]] ||||
|-
|| 21. || ||[[Христо Димитров Пържинов|Христо Пържинов]]|| Охрид |||| †1927
|-
|| 22. || ||[[Тотьо Колев Колимечката|Тотьо Колимечката]] || |||| заловен
|-
|| 23. || ||Илия || [[Арбанаси]] ||||
|-
|| 24. || ||''неизвестен'' || || || убит при [[Попово]]
|-
|| 25. || ||''неизвестен'' || |||| убит при Попово
|-
|| 26. || ||''неизвестен'' || |||| убит при [[Марчино]]
|-
|| 27. || ||''неизвестен'' || ||||
|-
|| 28. || ||''неизвестен'' || ||||
|-
|}
== Поход ==
Точният маршрут на четата е установен под ръководството на изследователя Борис Илиев. На 17 май 1876 година, шест часа преди Ботевата чета да стъпи на [[Козлодуй]]ския бряг, 28-те четници, водени от 30-годишния сливналия Таньо войвода, преминават [[Дунав]] при тутраканското село [[Пожарево (област Силистра)|Косуй Булгар]]. Бойната част тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори сливенски революционен окръг. Бойният път на четата продължава 11 дни и преминава покрай 28 селища и през три сражения. Маршрутът на четата на Таньо войвода минава през Дунавската елия, [[Делиорман]]а и [[Бели Лом (река)|Поломието]] покрай преобладаващо турски села и без да получи почти никаква подкрепа от изплашеното българско население. Скоро четата е открита и след нея тръгват потери. Води три последователни сражения – при село [[Ломци|Спахлар]], на хълма „Припека“ при село [[Светлен|Аязлар]] и последното на [[27 май]] [[1876]] на „Керчан баир“ при село [[Априлово|Араплар]], в което четата е разбита. Според устното предание, при Керчан баир, за да могат другарите му да се оттеглят към Балкана, Таньо Войвода започва неравен ръкопашен бой с османците, в който посича шестима врагове с [[ятаган]]а си докато сам не пада убит. Главата му е отрязана и разнасяна по пазарите из околните села за сплашване на местното българско население.
 
== Поражение ==
[[Файл:Aprilovo Kerchana.jpg|дясно|мини|Керчан баир]]
Денят 27-ми май - единадесетия ден от стъпването на българска земя, четата се разполага на височината и организира набързо защитата си. Дъждът започнал още през нощта не спирал. Барутът овлажнял. Врагът ги нападнал от четири страни. Битката била тежка, а четата се разпокъсала на малки групи, които водели отделни сражения. В това сражение падат двама убити. Вечерта, при кратко затишие, Таньо повел хората си, но в подножието на хълма ги изненадват и влизат в ръкопашен бой. И тук след смела борба с врага пада убит Таньо войвода. Силната му десница размахвала ятагана и преди да издъхне погубил шестима от неприятелите, помагайки на другарите си да се отдалечат. Трупът му останал да лежи върху родната земя, която обичал повече от всичко! В подножието на хълма Керчан баир, заедно със залязващото слънце, изгаснала и последната искра от Таньовата чета. Знамето на четата било поискано от Цариград. След битката оцелелите Таньови другари са подложени на диво преследване. Голяма част от тях са заловени, бити, изтезавани и затворени. Освободени са след дадената амнистия през август 1876 г. Четирима от четниците са заточени и се завърнали след Освобождението на България.
На [[27 май]], единадесетия ден от стъпването на българска земя, при силен дъжд четата е обкръжена на височината Керчан баир. Отрядът е разпокъсан на малки групи комити, двама от които падат убити. Вечерта, при кратко затишие, Таньо повежда хората си в опит за отстъпление, но в подножието на хълма са забелязани и влизат в ръкопашен бой. Според устното предание, при Керчан баир, за да могат другарите му да се оттеглят към Балкана, Таньо Войвода започва неравен ръкопашен бой с османците, в който посича шестима врагове с [[ятаган]]а си докато сам не пада убит. Главата му е отрязана и разнасяна по пазарите из околните села за сплашване на местното българско население. Знамето на четата, шито от Ника Николова и Стефка Стоянова, сестра и племенничка на Стефан Заралията, е изпратено като трофей в [[Цариград]]. След битката оцелелите Таньови другари са преследвани и голяма част от тях са заловени, изтезавани и затворени. Някои доживяват [[амнистия]]та от август 1876, но четирима от комитите са заточени и се завръщат едва след [[Освобождение]]то на [[Княжество България|България]].
 
== Памет ==
[[Файл:Pohod do Kerchana.jpg|дясно|мини|Кулминацията на националния поход]]
нес, 30 май, в Тутракан започва 31-ят национален поход „По пътя на четата на Таньо войвода”. За трета поредна година ще се проведе под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, която ще се включи и лично в него. На 17 май 1876 година, шест часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, 28-те четници, водени от 30-годишния, роден в Сливен, Таньо войвода (Таньо Стоянов Куртев), преминават Дунав и стъпват на българска земя при тутраканското село Пожарево. Това е създадената по идея на самия Христо Ботев втора чета на българската емиграция в Румъния. Двете чети - последен отблясък от пожарите на Априлското въстание - имат обща цел и сходна съдба. Бойният път на четата продължава 11 дни, преминава покрай 28 селища и през три сражения. Таньо войвода загива на Керчан баир край село Априлово и след неговата смърт четата е разбита.
XXV-ияДнес ежегодно в края на месец май от [[Тутракан]] започва ''Национален поход през„По 2010пътя г.на бечетата на Таньо войвода”'', дейност по Проект № BG051PO0001-4.2.03/29 "По следите на миналото за достойно бъдеще" по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси”. ВодещатаВ организацияпродължение на проектатри егодини Общинапоходът Попово,се апровежда партньорипод сапатронажа КПДна "Родно[[Вицепрезидент Лудогорие"на –България|вицепрезидента Софияна иРепублика ОУБългария]] "Св[[Маргарита Попова]]. Климент Охридски" – град Попово.За 4четири дни походниците ще извървятизвървяват 220-те километра от бойния път на четата през Елията, Лудогорието и Поломието, като ще минат през 28 населени места на[[Тутракан (община)|общините Тутракан]], [[Исперих (община)|Исперих]], [[Разград (община)|Разград]], [[Ветово (община)|Ветово]], [[Цар Калоян (община)|Цар Калоян]] и [[Попово (община)|Попово]].Организиран Походът е със статут на национален и е организиран с активното участие на тези общини и на музеите в тях и със съдействието на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната, походът от десет години е с национален статут. Преди него пък всяка година се провежда национален ученически конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка, свързани с личността и делото на Таньо войвода и неговата чета. През 2014 в редиците на похода по целия му маршрут щесе савключват 389 ученици и учители. Както винаги, отделноа восвен похода и в проявите в отделните селища ще се включат хилядитях граждани, както и потомци на войводата и четниците. ▼
 
За Таньо войвода Таньо Стоянов Куртев, наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски, е роден на 5 април 1846 г. в гр. Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871 г. в родния му град. Именно Левски го определя за апостол в Търговишко, Омурташко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно на 15 ноември 1872 г. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелство, че е калебент и може свободно да се движи в града, той избягва на 14 февруари 1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб – до Сулина и Браила. През август 1875 г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с Панайот Хитов. По предложение на Никола Обретенов и Христо Ботев, Таньо отвежда момците от Турну Магуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев. Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876 г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с. Пожарево – Тутраканско. Съдбата на двете чети е сходна – първоначален ентусиазъм, момент на съмнения, лутане, сражения и разгром. Двамата войводи загиват, за да осветят два върха от историята на България – Околчица и Керчан баир.
По традиция на 2 юни на Керчан баир над село Априлово пред паметника на Войводата приключва националният поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” с поднасяне на венци, тържествен концерт, много гости и импровизиран събор.
 
За своята дейност, свързана с организирането и популяризирането на похода, през 2005 г. на д-р Анатолий Кънев бе присъдено званието „Почетен гражданин на град Попово”.
 
▲XXV-ия поход през 2010 г. бе дейност по Проект № BG051PO0001-4.2.03/29 "По следите на миналото за достойно бъдеще" по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси”. Водещата организация на проекта е Община Попово, а партньори са КПД "Родно Лудогорие" – София и ОУ "Св. Климент Охридски" – град Попово.За 4 дни походниците ще извървят 220-те километра от бойния път на четата през Елията, Лудогорието и Поломието, като ще минат през 28 населени места на общините Тутракан, Исперих, Разград, Ветово, Цар Калоян и Попово.Организиран с активното участие на тези общини и на музеите в тях и със съдействието на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната, походът от десет години е с национален статут. Преди него пък всяка година се провежда национален ученически конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка, свързани с личността и делото на Таньо войвода и неговата чета. 2014 в редиците на похода по целия му маршрут ще са 389 ученици и учители. Както винаги, отделно в похода и в проявите в отделните селища ще се включат хиляди граждани, както и потомци на войводата и четниците.
{{история-мъниче}}
== Източници ==
<references />
== Допълнително четиво ==
* Борис Илиев, ''"От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско - По пътя на четата на Таньо войвода от 1876г.",'' Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие" 1996г.
{{Чета на Таньо войвода}}
[[Категория:Български революционни чети]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Чета_на_Таньо_войвода“.