Уикипедия

Плавт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране
м Варон; форматиране: 3x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 29:
Плавт има написани 130 пиеси, от които 21 са оцелели непокътнати, което го прави най-плодовитият древен драматург от гледна точка на оцелелите творби. Единствено кратки фрагменти, предимно цитати от по-късни автори, са оцелели от 31 други пиеси.
 
През I в. пр. н. е. един римски писател, [[МарМарк Теренций Варон]], систематизира текстовете на Плавт и откроява 21 като оригинали. Най-популярните му творения са „Менеховците“, „Гърнето“, „Войникът самохвалец“, „Псевдол“. Плавт пише най-вече гръцки комедии (палиати), повлиян от елинистическите комедии. Доказателство за това е, че той използва сходни персонажи. Отново [[Варон]], успява да направи класификация на произведенията на Плавт, като ги поставя в три групи:
* комедии на интригата;
* комедии на характерите;
Ред 111:
Римската драма и по-специално комедиите на Плавт са били разигравани на сцена по време на ''ludi''. Този фестивал на игрите осигурявал много повече дни за драматични изяви, отколкото който и да било друг фестивал. ''Ludi'' също така бил и религиозен фестивал, затова временните театри били създавани в близост до храма на божеството, което се почитало с този празник.
 
[[Мур]] (T. J. Moore) отбелязва, че обикновено местата за сядане във временно изградените театри, където за първи път са изнесени пиесите на Плавт, не достигали за всички, желаещи да видят пиесата. Основният критерий за това, кой да седне, бил социалният статут. Пиесите са се играели публично, за публиката, като най-видните граждани били на предните редове.
 
== Език и стил ==
Ред 142:
== Литература ==
<references/>
* Michael von Albrecht: ''Geschichte der römischen Literatur von Andronicus bis Boethius und ihr Fortwirken''. Band 1. De Gruyter, Berlin 2012, ISBN 978-3-11-026525-5, S. 141–177141 – 177
* Jürgen Blänsdorf: ''T. Maccius Plautus.'' In: Werner Suerbaum: ''Die archaische Literatur. Von den Anfängen bis Sullas Tod'' (= ''Handbuch der lateinischen Literatur der Antike'', Band 1). C. H. Beck, München 2002, ISBN 3-406-48134-5, S. 183–228183 – 228
* Barbara R. Kes: ''Die Rezeption der Komödien des Plautus und Terenz im 19. Jahrhundert. Theorie – Bearbeitung – Bühne.'' Grüner, Amsterdam 1988, ISBN 90-6032-313-0
* ''Anderson 1995, p. 178''.
* ''Stace 1968, p. 64- – 77''.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Плавт“.