Торпедо: Разлика между версии

'''Торпедо''', още наричано '''торпила''' ({{lang-la|torpedo marke — – [[Ромбовидни|електрически скат]]}}) е подводно оръжие с пурообразна форма, имащо собствено задвижване и взривен заряд, който се активира при контакт или в близост до целта. Предназначено е за поразяване на надводни плавателни съдове, [[подводница|подводници]], разрушаване на пристанищни съоръжения, докове и др. Използват се и като носители на т. нар. самотранспортиращи се мини или бойна част на противолодъчни ракети (т. нар. ракетоторпеда). С торпеда са въоръжени подводниците (в миналото то е основното им оръжие), кораби от различни класове ([[крайцер]]и, [[разрушител]]и (ескадрени миноносци), [[корвета|корвети]], [[торпеден катер|торпедни катери]] и др.), както и различни типове самолети и вертолети.

Първите самоходни торпеда са разработени независимо един от друг от [[Иван Фьодорович Александровски|И. Ф. Александровски]] (1865 г.) и [[Робърт Уайтхед]] (1866 г.). В началото в [[Русия]] са наричани самоходни мини, а обслужващият им персонал - – миньори. От тези названия идват и имената на корабните класове „[[Миноносец]]“ и „[[Ескадрен миноносец]]“ (на запад известни като Разрушители - – Destroyers)

*''противолодъчни'' (против подводници) - – Тези торпеда са снабдени със системи за самонасочване в хоризонталната и вертикалната плоскост. Имат здрав корпус, който позволява действието им на големи (при съвременните торпеда - – до 900 м) дълбочини.

*''противокорабни''

*''корабни'' - – Това са, така да се каже, "оригиналните"„оригиналните“ торпеда. Състоят се от предна част, в която е разположена бойната част с взривното вещество, взриватели (контактен и неконтактен), апаратурата на системата за управление; средна част, в която се намират двигателя и източника на енергия и задна част, където са движителят, приводите на кормилното управление и външното оперение с кормилата.

[[File:Fairey Barracuda.jpg|мини|Английски [[торпедоносец]] [[Fairey Barracuda]] от Втората световна война с окачено под тялото торпедо]]

*''авиационни'' - – Различават се от корабните торпеда по по-малките маса и габарити. Обикновено съвременните авиационни торпеда имат стабилизиращи устройства или [[парашут]]и, който осигуряват нормалното влизане на торпедото във водата след пуска от авиационния му носител.

*''горивни'' - – Имат бутални, турбинни или реактивни двигатели. Работната смес за буталните и турбинните двигатели е съставена от изгарянето на химически продукти ([[спирт]], [[керосин]] и др.) и водни пари. По-рано тези торпеда са наричани ''парогазови''. Съвременните торпеда с подобни двигатели достигат скорости от над 50 [[Възел (скорост)|възла]] (93 км/ч) и далечина на действие около 50 км.

*''електрически'' - – Тези торпеда са снабдени с електрическа енергосилова установка. Електрическите торпеда не оставят следи по повърхността на водата, но в сравнение с горивните имат по-малка скорост (около 35 възла или 65 км/ч) и далечина около 15 км.

*''акустични'' - – Оборудвани са с активна, пасивна или комбинирана (активно-пасивна) система за самонасочване. При активната система торпедото се насочва към целта по [[Хидролокация|отразените от нея звукови импулси]]. Когато системата е пасивна, торпедото се насочва по шума на винтовете и машините на целта. При комбинираната система, торпедото използва и двата принципа на насочване.