Средорек (област Кюстендил): Разлика между версии

В центъра на селото се вливат три реки, от където идва и името му "Средорек"„Средорек“.

=== Население на село Драгольовци (1880- – 1953) ===

Съставните села на Средорек са стари средновековни селища. В турски данъчен регистър от 1570- – 1572 г. е записано село Лучевци като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 15 домакинства и 10 ергени. Към неговото данъчно задължение е включен и данък "ушур"„ушур“ на село Драголци. В списъка на джелепкешаните от 1576- – 77 г. са записани селата Дираголефча и Лъгочевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) със съответно 1 и 3 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1624 г. за събиране на данъка джизие, където фигурира с името Дирагофче с 38 домакинства.

Село Средорек е създадено през 1920 г. През 1953 г. към него са присъединени като махали селата Лечевци и Драгольовци. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. Има 5 воденици, 2 тепавици, 6 кръчми, 4 бакалници, 5 обущарници. В селото има училище (1920), читалище "Наука"„Наука“ (1923), кредитна кооперация "Съгласие"„Съгласие“ (1929).

През 1958 г. заедно със село Бъзовица е учредено ТКЗС"Устрем", което от 1961 г. преминава в ДЗС - – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Открита е пощенска станция (1946). Селото е електрифицирано (1948- – 49) и водоснабдено (1945- – 65). През 1962 г. са построени нова училищна сграда и сграда на селкоопа.

== Религии ==

* [[Оброк]] "Свети„Свети Петър"Петър“. Намира се на около 2,5 км. северно от моста над Треклянска река, в местността "Свети„Свети Петър"Петър“.

* [[Оброк]] "Свети„Свети Георги"Георги“. Намира се на около 2 км. северно от моста над Треклянска река, при махала "Селище"„Селище“.

* Паметник-чешма на загиналите във войните през 1912- – 1913 г., 1915- – 1918 г. и 1941- – 1945 г.

* Крум Станоев Байтошев - – 1903- – 1965, педагог, народен представител в IV Нар.събрание

* Славчо Станоев Байтошев - – род.1910 г. в с. Лечевци, педагог. Занимавал се е предимно с учителска дейност в Краище и Кюстендил.

* Славчо Ангелов Венев - – род1914 г.в с.Лечевци. Дипломат.

* Росица Стоилова Венева - – род.1929 г.в с.Лечевци - – гелог

* Иван Дончев Захариев - – род.1914 г.в Лечевци.Икономист.

* Иван Стойнев Захариев - – род.1914 г. в с. Драгольовци.Юрист.

* Зинови Арсов Сотиров - – род.1920 г. в с Драгольовци.Строителен инженер.

* Камен Асенов Колев - – археолог

* Кирил Божилов - – писател, роден в с. Лечевци 1.02.1932 г.

* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.483- – 485 и 499- – 503;

* Стойков, Руси - – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576- – 77 г.) - – В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441- – 2;

* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28;

* Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.665- – 666;

* Неделков, Аначко. - – Краище. Родът на дедо Павле. С., 1999 г., 420 с.;

* Чолева-Димитрова, Анна М. - – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.

* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.38- – 39;