Гръцка военна хунта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
Преди изборите, насрочени за 28 май 1967 година с очаквания за голяма победа на Съюза на центъра, редица консервативни политици от [[Национален радикален съюз|Националния радикален съюз]], страхувайки се от политиките на левите центристи, включително и на [[Андреас Папандреу]] (сина на Георгиос Папандреу старши), ще доведат страната до конституционна криза. Един от тези политици [[Георгиос Ралис]], предлага в случай на такава „аномалия“ да обяви военно положение, което му е позволено от монархическата конституция. Според Ралис, Константинос е възприел идеята.<ref name="Rallis">Alexis Papachelas, „Everything George Rallis recounted to me“, ''To Vima'', 19 March 2006</ref>
 
Според американския дипломат Джон Дей във Вашингтон също са притеснени, че Андреас Папандреу би могъл да получи много силна роля в следващото правителство поради възрастта на баща муси. Според Робърт Кийли и Джон Оуенс, американски дипломати в Атина по това време, Константинос е попитал американския посланик Филип Талбът каква би била американската нагласа към едно извънпарламентарно решение на въпроса. На това посолството отговаря негативно по принцип, добавяйки, че „американската реакция на такъв ход не може да бъде определена предварително, но ще зависи от обстоятелствата по това време“. Константинос отхвърля това.<ref name="RWFKing1">TV documentary "[http://www.rwf.gr/episode1-new.php?id=198 ΤΑ ΔΙΚΑ ΜΑΣ 60's – Μέρος 3ο: ΧΑΜΕΝΗ ΑΝΟΙΞΗ]" by Stelios Kouloglu</ref> Според Талбът, Константинос се среща с армейски генерали, които му обещават, че няма да предприемат никакви действия преди идващите избори. Разбира се, прокламациите на Андреас Папандреу ги правят нервни и те решават отново да прегледат своето решение след като видят резултатите от изборите.<ref name="RWFKing1"/>
 
През 1966 година Константинос изпраща своя пратеник Деметриос Битциос в [[Париж]] на мисия при бившия министър-председател [[Константинос Георгиу Караманлис]], за да го накара да се завърне в Гърция и да възстанови предишната си роля в политиката. Според непотвърдени сведения от бившия монарх, Караманлис отговаря, че би се завърнал само ако краля обяви военно положение, каквото е неговото конституционно право.<ref name="Konstantinos speaks">Alexis Papachelas, „Constantine Speaks“, ''To Vima'', 29 January 2006.</ref> Според кореспондента на ''[[Ню Йорк Таймс]]'' Сайръс Сулцбергер, Караманлис отлита за [[Ню Йорк]], където се среща с американския генерал от [[Военновъздушни сили на САЩ|военновъздушните сили]] [[Лаурис Норщад]], за да лобира за консервативния реврат, който ще го направи лидер на Гърция. Сулцбергер твърди, че Норщад отказва самия той да се замесва в такива афери.<ref >C.L. Sulzberger, ''Postscript with a Chinese Accent,'' Macmillan, 1974, p. 277.</ref> Написаното от Сулцбергер лежи изцяло на неговия авторитет и на думите на генерал Норщад. През 1967 година, когато бившият крал повтаря твърдения на Сулцбергер, Караманлис казва, че „няма да се занимава с твърдения на бившия крал поради това, че тяхното съдържание и нагласа са недостойни за коментар“.<ref name="Karamanlis' retort">Giannis Politis, [http://ta-nea.dolnet.gr/print_article.php?e=A&f=15832&m=N07&aa=2 "Συνεχίζει τις προκλήσεις Ο Κωνσταντίνος Γλύξμπουργκ"], Ta Nea, 10 May 1997.</ref>