Плавт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Варон; форматиране: 3x тире-числа (ползвайки Advisor)
м Bot: Automated text replacement (-прищявки +прищевки)
Ред 101:
Не може категорично да се определи дали тези характеристики на езика му идват от изгубените гръцки оригинали или се е ползувал от местната [[Бурлеска|бурлескна]] традиция. Последното допускане по-оправдано. Доказателството е, че пиесите на Плавт се възприемат до днес не като адаптации, а като оригинални творби. Неговото остроумно използване на простолюдния латински език буди възхитата на [[Цицерон]]. Често се казва, че езикът на Плавт бил грубоват и вулгарен, но явно това е бил литературен идиом, който черпел колорит от делничния език на тогавашните римляни.
 
Интригите в пиесите на Плавт са понякога добре организирани и интересно развити, но много по-често те формират рамката, в която се разполагат типично фарсови сценки. Този автор залага предимно на интригата, на подменената самоличност и на подобен кръг похвати. Плавт е наистина драмописец за народа, у когото комичните ефекти произтичат от преувеличението, бурлеската и често грубоватия хумор, динамичния развой на действието и изопаченото (”с главата надолу“) описание на живота. При него често слуги дават заповеди на господарите си, родители са мамени от синовете си, които се нуждаят от пари, за да задоволяват прищявкитеприщевките на момичетата, търговци или войни-самохвалци са надхитрени и се провалят в ухажването или покоряването на желаните момичета. Плавт все пак признава добродетели като честността (в [[„Бакхидите“]]), почтеността (както в „Captivi“) и благородството (в героинята на [[Амфитрион|„Амфитрион“]]).
 
Пиесите на Плавт са най-ранните литературни творби, написани на латински, съчинени в стихове, достигнали до нас. В тях най-често се използва шестстъпния ямбичен стих (senarius) и седемстъпния трохеичен стих (septenarius), които откриваме и в комедийния театър на [[Менандър]]. Но Плавт разнообразява метриката с по-дълги ямбични и трохейни стихове. Метриката е изкусно избрана и предназначена да подчертае настроението на говорещия или ритъма на действието. И тук може да се допусне, че тази разнообразна метрика е вдъхновена от ритмичното разнообразие и изобретателност на изгубените гръцки оригинали. Но по-правдоподобно е да се допуска, че Плавт е използвал народните италийски драматични традиции.