Буджак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също
м интервал
Ред 18:
През [[I век]] от н.е. [[римляни]]те завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на [[Римската империя]] през [[395]] година, провинцията е включена в състава на [[Византия]]. От I век от н.е. до инвазията на [[авари]]те в [[558]] г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите<ref>{{икона|en}} [http://web.archive.org/20021119191046/www.geocities.com/serban_marin/brezeanu2002.html Toponymy and ethnic Realities at the Lower Danube in the 10th Century], посетен на 24.02.2007</ref>.
 
Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища през които преминават народите от [[Великото преселение на народите|Великото преселение]]. Идвайки от районите на [[Монголия]], те се заселват в [[Панония]], като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От [[387]] г. е контролиран [[де факто]] от [[хуни]]те. В периода от [[558]] г. до [[567]] г. е под властта на [[авари]]те, а след това [[славяни]]те заселват областта до [[679]] година, когато българският хан [[Аспарух]] се установява в местността, наричана от българите [[Онгъл]]. От [[681]] г. районът влиза в състава на [[Първо българско царство|славянобългарската държава]] и остава такъв до падането му под византийско владичество в началото на на [[XI век]], когато при Цар [[Самуил]] българските болари [[Петър и Боян]] <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref> тук атакуват империята. За победите на българите над византийците свидетелстват "Записките на Готския топарх" от 1003г1003 г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>
 
През [[XI век]] Буджак е заселен от [[печенеги]]те, а след това, в [[XII век]] - и от [[кумани]]те. След възстановяването на [[България]] през [[1185]] г. областта отново влиза в рамките на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] до [[1241]] г. когато бива завладянο от [[Монголска империя|Монголската империя]]. По времето на [[монголци]]те наново са построени крайбрежните градове Маурокастрон и Ликостомо, които де факто били под властта на средиземноморската град-държава [[Генуа]]. Българското управление над областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. От 30-те години на [[XIV век]] Буджак е управляван от влашкия владетел [[Бесараб I]], откъдето произлиза и прозвището на областта.<br />