Български въстания през XVIII век: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди запетая |
м интервал |
||
Ред 15:
Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство, като отмъщение към християните за водените от турците тогава войни - [[Австро-турска война (1737-1739)]] и [[Руско-турска война (1735-1739)]]. Австрийски войски завземат [[Ниш]], окупират територии в Сърбия, в Западните български земи в [[Поморавие]]то и достигат [[Македония (област)|Македония]]. Въстават българите в [[Пирот]]ско, [[Знеполе|Знеполско]], [[Брезник|Брезнишко]], [[Кюстендил]]ско, [[Дупница|Дупнишко]], [[Крива паланка|Кривопаланско]], [[Берковица|Берковско]] и други райони в Западна България. Започва организирана съпротива срещу турците и от Самоковска митрополия. Център на заверата е [[Лозенски манастир „Свети Спас“|Mанастирa "Св. Спас"]] над софийското село [[Лозен (област София)|Лозен]], а ръководител и главен инициатор е митрополит [[Симеон Самоковски]], подкрепян от висши духовници, воглаве патриарх Арсений ІV Печки, в чийто диоцез тогава е Самоковската епархия.
За самото въстание няма преки сведения, но има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нарежда да се спрат репресиите, за да може раята да се върне по домовете си да работи земята). Към 20 юли владиката Симеон е заловен, тежко измъчван от турците и обесен в [[София]] на 21 август 1737 г. зад църквата "[[Света София (София)|Света София]]", в края на юли и началото на август
== Бунтове в Старозагорско 1751 г. ==
| |||