Уикипедия

Драгалевски манастир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 18:
| сайт =
}}
[[FileФайл:Sofia, Kloster Dragalevci 18.jpg|мини|275п300п|Изглед от интериора]]
 
'''Драгалевският манастир „Успение Богородично“''' е български православен девически манастир. По-стари имена на манастира са '''„Света Богородица Витошка“''' и '''„Витошка пречиста Богоматер“ са по-стари имена на манастира'''.
 
== Местоположение ==
Разположен е над [[София]] в планината [[Витоша]], нав няколкоживописна километраприрода отсред софийскиябукови кварталгори до [[ДрагалевциДрагалевска река]] вкрай живописнапътя природаза дохижа река[[Алеко сред(хижа)|„Алеко“]] буковии гори[[Черни недалечвръх]]. Отстои на 1 километър от пътясофийския заквартал [[Черни връхДрагалевци]] и хижана [[Алеко600 (хижа)|Алеко]]метра от софийската вилна зона Милкова кория.
 
== История ==
Основан е от цар [[Иван Александър]] като [[Ставропигия|ставропигиален]] манастир (т.е. подчинен директнопряко на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика. Тези най-стари сведения за манастира са записани във [[Витошка грамота|„Витошката златопечатна грамота“]] на цар [[Иван Шишман]], дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан „Царски манастир“ и макар да не е Лавралавра (централен), е най-издигнатият сред четиринадесетте14-те манастира, образуващи прочутата [[Софийска света гора|Софийската Света гора]].
 
Манастирът представлява комплекс от черквацърква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през [[1382]] г. В 1476 г. софийският болярин [[Радослав Мавър]] подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в. той става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV – ХVІ в. това е центърът на [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. Тук са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от [[Тимишоара|Темешвар]] е направен откритият от [[Виктор Григорович]] в 1854 г. в [[Боянска църква|Боянската църква]] препис на Поменик на българските царе – [[Поменици на българските владетели|Боянски поменик на българските царе]]. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г. в което поп Никола е отбелязва манастира като „месте Царскьй обители“, напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. било изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVI в. съставен от тримата братя книжовници Данаил, Стоян и Владко. Сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон. В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител.
 
Възстановен в средата на ХV в. става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV – ХVІ в. е центърът на [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. Там са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от [[Тимишоара|Темешвар]] е направен откритият от [[Виктор Григорович]] в 1854 г. в [[Боянската църква]] препис на Поменик на българските царе ([[Поменици на българските владетели|Боянски поменик на българските царе]]). От Драгалевския манастир е четвероевангелие от 1469 г., в което поп Никола отбелязва манастира като „месте Царскьй обители“, напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. е изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 г. е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него 3 библейски сцени. Псалтир от XVI в., съставен от братята книжовници Данаил, Стоян и Владко, сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на [[Света гора]] в Атон.
През 1818 г. църквата е разширена на север. В 1871 – 1872 при основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански). Четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски – 1862 г. където се запознава и с Васил Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на Васил Левски Генадий временно оставя расото, минава в Сърбия среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттеглилия в манастир на Света гора. Наследникът му дякон Игнатий Рилски се заловя за божиите работи, без да забравя националното освобождение. През 1873 той възобновява тайния революционен комитет в София.▼
 
В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител. През 1818 г. църквата е разширена на север.
През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея – днес двете части са едно цяло – паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ Обединител и принц Кирил.▼
 
▲През 1818 г. църквата е разширена на север. В 1871 – 1872 при основаването и работата на софийския комитет Васил Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански). Четник– четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски – (1862 г.), където се запознава и с Васил Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на ВасилЛевски Левскиигуменът Генадий временно оставя расото, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттеглилияоттегля в манастир на Света гора. Наследникът му дякон Игнатий Рилски се заловя за божиите работи, без да забравя националното освобождение. През 1873 г. той възобновява тайния революционен комитет в София.
Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път отклоняващ се от шосето към Щастливеца.▼
 
▲През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея; –днес днеснейните двете2 части са едно цяло – паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около негонаоколо са нови, в български национален стил. ТукТам българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ Обединител и принц Кирил.
== Вижте също ==
 
* [[Витошка грамота|Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман]]
▲Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път, отклоняващ се от шосето към Щастливеца.
* [[Софийска света гора]]▼
* [[Софийска книжовна школа]]
 
== Библиография ==
* Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940.
* Флорева, Е. Старата църква на Драгалевския манастир, С., 1968.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Dragalevtsi Monastery}}
* {{Official website|http://www.dragalevski-manastir.org/}} на Драгалевски манастир
* [http://www.bulgariamonasteries.com/dragalevski_manastir.html '''Драгалевски манастир'''] в сайта „Български манастири“]
{{Църкви в София}}
 
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:Софийска книжовна школа]]
▲* [[Категория:Софийска светаСвета гора]]
[[Категория:Софийска епархия]]
[[Категория:ВитошаМанастири в София]]
[[Категория:Район Витоша]]
[[Категория:Софийска Света гораВитоша]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Драгалевски_манастир“.