Източна криза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот козметични промени |
м интервал |
||
Ред 33:
{{основна|Сръбско-турска война (1876)}}
През лятото на 1875 г. натискът върху сръбския княз [[Милан I|Милан Обренович]] и черногорския княз [[Никола I|Никола]] за подкрепа на въстанието в Босна и Херцеговина и за възползване от османската слабост е много силен. Никола e решен да се включи активно, но Милан все още се колебае. Въпреки че официално Русия и Австро-Унгария призовават двамата князе към въздържание, панславистките кръгове наливат пари и доброволци в региона, като така подкрепят поведение в обратната посока.
Руските славянофили изпращат в Белград генерал М. Г. Чернаев, за да застане начело на войските. Комбинацията от обществения натиск в Сърбия и подкрепата на панславистите убедили Милан да действа против Османската империя и през юли 1876 г. Черна гора и Сърбия се намират във война с Портата. Целите на войната са Сърбия да анексира Босна и санджака [[Нови пазар (Сърбия)|Нови пазар]] и да раздели Херцеговина с Черна гора. През юни
Междувременно членовете на Съюза на тримата императори се намират в постоянен контакт помежду си. Взето е решение, ако Османската империя спечели във войната, териториалното status quo да се запази, а ако загуби – да бъдат разделени османските владения, без да се създава голяма славянска държава.
Подкрепящите воденето на тази война се надяват на помощ от босненско-херцеговинските въстаници и на избухване на ново въстание в българските земи. И докато черногорци постигат успехи във войната срещу османците, Сърбия се оказва неподготвена. Великите сили се намесват да разрешат конфликта, а османците вече откриват пътя си към Белград. Правителството в [[Санкт Петербург]] отправя ултиматум към султана и на 3 ноември
=== Цариградска конференция ===
| |||