Уикипедия

Капитолийски храм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал
Ред 8:
      Храмът на Юпитер Оптимус Максимус е построен на южния връх на Капитолийския хълм, откъдето произлиза и другото му название Капитолииският храм. Той е посветен на триадата-[[Юпитер (бог)|Юпитер]], [[Минерва]] и [[Юнона|Юнона.]] Построен е така, че да може да бъде забелязван от всички страни. Преди построяването му на това място били създавани култове и олтари на различни богове, но след победата на цар [[Нума Помпилий]] над италийското племе на Сибилите, повечето от тях  били унищожени и на тяхно място била издигната колосалната етруска постройка. Според историците строежът започва по времето на царската епоха. Тарквиний Приск, първият цар от етруската династия, създава планове за построяване на храма. По време на царуването на втория цар с предполагаем етруски произход Сервий Тулий, няма данни за работа и дострояване на храма. Причините, поради които е преустановен строежът не са ясни. Третият етруски цар Луций Тарквиний Горди (внукът на Тарквиний Приск) продължава строежа на светилището, но бива прекъснато от смъртта на баща му. Той не успява да завърши храма, а с него настъпва краят на монархията в Рим.
 
Храмът е открит от Марк Хораций Пулвит, консул от началото на Римската република, а самото освещаване на храма е извършено през септември 509г509 г.пр.н.е. С тази датировка римската традиция представя храма като култово средище на републиката, въпреки че е замислен и започнат от царете.
 
'''   '''По време на Римската република намерената информация за храма е сравнително малко. Известно е, че е опожаряван многократно в  големите пожари на през 84г84 г.пр.н.е, 69г69 г.сл.н.е и 80г80 г.сл.н.е. Въпреки това храмът винаги е бил реставриран с малки промени по конструкцията.
 
Последното ограбване на
Ред 42:
''За тази колесница съществува интересна история, достигнала до нас благодарение на Плутарх. Той казва, че когато статуята била направена във Вей и била сложена в пещ за изпичане, вместо да загуби вода и да намали големината си, статуята започнала да набъбва и станала толкова голяма, че счупила пеща. Това събитие било тълкувано от гадателите като поредното знамение за бъдещата мощ на Рим.
 
Квадригата направена от ''terracota'' се заменя от бронзова през 296г296 г.пр.не. [[Цицерон]] споменава и за друга глинена статуя на върха на храма, образ на Бог Суман[6], която била покосена от гръм през 275г275 г.пр.не.
 
В подземните стаи се съхранявали Сибилинските книги, които представлявали  пророчески книги, сбирка от оракулски предсказания, представени в хекзаметри, откупени от последния римски цар Тарквиний Горди от пророчицата Сибила. Според древните източници те са били три на брой и  римляните се обръщали към тях с разрешението на Сената, за да се определи какво трябва да се предприеме и да се умилостивят боговете при лоши знамения или при неблагоприятни за държавата обстоятелства. Сибилинските книги се съхранявали и тълкували от жреческа колегия. От тези книги са оцелели само фрагменти.
 
В периода около 450-460г460 г.пр.н.е литературните източници разкават за многобройни дарения и посвещения на златни корони, статуи, скъпи предмети и други материални блага, извършени от магистрати и аристократи
в чест на храма.
 
Разполагаме с оскъдни сведения за Капитолийския храм по време на Ранната римска република. Светилището изглежда оставено на заден план  и дори остава и непроменено архитектурно до времето на Късната римска република.
 
През 83г83 г.пр.н.е храмът е напълно унищожен от голям пожар. Pеконструкцията e започната от [[Луций Корнелий Сула]]''' '''и завършена от [[Квинт Лутаций Катул (консул 78 пр.н.е.)|Квинт Лутаций Катул]]. Той преосвещава светилището през 69г69 г.пр.н.е. През втората половина на на Iв. пр. н.е. реконструкции са извършени от [[Юлий Цезар]] и от [[Август]]. След това храмът е унищожен за втори път от пожар през 69г69 г.сл.н.е., и за трети през 80г80 г.сл.н.е. Реконструкцията била по подобие на първия храм, с тази разлика, че били добавени по-високи колони направени от мрамор и добавени златни пръстени – скъпа и луксозна реновация. Колоните били донесени от Олимпейонът в Атина от Сула. Тя символизирала триумфа, новия установен ред и силата, не толкова на републиката като цяло, а по-скоро на сената.
 
Капитолийският храм посветен на божествената триада, успява да остане един от най-забележителните паметници през V - VI век сл.н.е. Поради новите религиозни проемни и течения, светилището остава забравено по време на Средновековието. До началото на Ренесанса, почти всички артефакти от храма са изгубени и унищожени, за това в днешни дни той остава до голяма степен забулен в мистерия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Капитолийски_храм“.