Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-it}}
м интервал
Ред 234:
„Разказът на Рицаря“ показва как братската любов на двама другари рицари  се превръща в смъртоносна вражда при вида на една жена, която и двамата идеализират. За да я спечелят те са готови да се бият до смърт. Кавалерството по времето на Чосър е в упадък и е възможно „Разказът на Рицаря“ да е бил предназначен да покаже неговите недостатъци, въпреки че това се оспорва.
 
Самия Чосър се е борил в Стогодишната война по времето на Едуарт III. Тя продължава от 1337г1337 г. до 1453 г., а военните действия се водят най-вече на територията на Франция. Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната.
 
„Разказът на Сър Топаз“ и „Разказът на Мелибей“ са разказани от самият Чосър. И двете истории се фокусират върху лошите страни на рицарството като първата се подиграва на рицарските правила.
Ред 251:
 
== '''Възприемане на творбата''' ==
Чосър ясно посочва адресатите на много от неговите стихотворения, например „Книгата на дукесата“ се смята, че е била написана за Джон Гонт по повод смъртта на жена му през 1368г1368 г. Желаната аудитория на „Кентърбърийски разкази“ обаче е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет , който пише единствено и само за благородството.
 
Чосър е посочван като един благороден преводач и поет от Eustache Дешан и от съвременника му Джон Гоуър.