Менандър: Разлика между версии

Благодарение на съхраненото от Менандър сравнително повече се знае за елинистическата комедия, главно за нейната проява в кратък период от време на границата на четвърти и трети век пр.н.е. в Атина.Атмосферата на новата атическа комедия,засиленият интерес към частния живот и конкретно човешкото се разбират дори само по заглавията на загубени произведения.Ето няколко:"Братя", "Войници", "Лекарят" ,"Добрите Другари" ,"Подхвърленото дете" , "Изчезналите пари", "Истории в банята" ,"Търговецът" ,"Неверните жени" , "Огърлицата" ,"Женомразец", "Самовлюбеният" и "Недоверчивият".Усеща се склоността към типологическо възприемане на житейското явление. Менандър минава през средната атическа комедия.В средната комедия се поставя въпрос за индивидуалното в човешката природа и се прилага Аристотеловата типология на характера, която дава плод по-късно у Менандър.Той е между най-цитираните автори след Омир и Еврипид.От негови фрагменти се оформя цял сборник,т.нар. "Изречения на Менандър" , сентенции по всякакви въпроси.Отличава ги острота и житейска опитност, несвойствена за традиционна елинска сентенция.Героите му говорят на език,максимално приближен към говорната практика,едновременно богат на конкретна и на абстрактна лексика. До началото на XX век творческата му характеристика се е основавала главно на фрагменти от комедиите, на техни римски преработки и на антични сведения за тях.Освен целия-"[[Човеконенавистник|Човеконенавистник"]]-една от най-ранните творби,по която се усеща високото стъпало,отдето е започнало Менандровото развитие и почти целите "Третейски съд" и "Самиянка" притежаваме големи откъси от четиринадесет комедии на Менандър.Имената на по-значителните, неспоменати до този момент,са: "Щит" , "Селянин" , "Перинтийка" и "Сикионец".В "Човеконенавистник" главният герой е Кнемон-саможив човек,недоверчив и необщителен.Още от заглавието интересът е насочен към човешката природа.Действието протича на село,В Атика, пред домовете на Кнемон и Горгий.Между тях се вижда една пещера, светилище на нимфите, откъдето се появява бог Пан.В монолог той характеризира Кнемон и разказва за обстоятелствата не неговия живот,следствие на лошия му характер. В ''[[Мъчният човек|"]]''Човеконенавистник''[[Мъчният човек|"]]'' след всеки акт иде означение [[Хор]], несъпроводено от словесен текст. Това внушава, че партиите на хора нямат отношение нито към предходните, нито към следващите събития на драматическото действие.

 

 

Комедията на Менандър е всъщност типична битова драма. Тя показва близост до трагедията на Еврипид, както бе и посочено в общата характеристика на новата комедия.Менандровата комедия, която е драматически разказ за любовно приключение, е продължение на Еврипидовата традиция. Любовната тема у Менандър е правила силно впечатление на съвременни и по-късни поколения и то намира израз например у Овидий, според когото (Тъжни песни, II 369 ) "нито една комедия на пленителния Менандър не минава без любовта".

 

==== Открития на XX век ====

 

През 1959 г.папирусът „''Бодмер''” е публикуван, съдържайки „''Dyskolos''”, повечето от “''The Samia''” и половината от „''The Aspis''”.

Продължават да бъдат откривани и публикувани други папируси.

 

 

== Произведения ==