Меню: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки
м интервал
Ред 9:
Още в средата на 20-ти век, някои ресторанти разчитали на „специалисти по менютата”, за да проектират и печатат техните менюта. Поради зараждането на дигиталния печат се появяват и ниши с компании, които предлагат офсетова разпечатка на цветни менюта. Икономиката на цветния офсет го прави непрактичен за разпечатване с кратко натискане на мастилниците. Решението за този проблем е разпечатването на меню, включващи всичко, освен цените. Цените са разпечатвани допълнително, но черно-бяли, като така се постига по-бюджетно решение. По този начин, цветният принтерът може да разпечата 600 менюта, а финално да се финализират и ламинират 150 менюта с цени.
Променящата се икономика на офсетов печат през първата половина на 21-ви век прави практично и производството на повече от 300 менюта, макар и някои ресторанти да предпочитат използването на много по-малко бройки.
По време на икономическата криза през 1970г1970 г., много ресторанти съобразили, че повторен печат на тяхното меню е икономически неизгоден заради инфлацията. Икономистите забелязали тези разходи и те станали част от икономическата теория под името "menu costs." Като общ икономически феномен, "menu costs", могат да се появят и в друг тип бизнес, освен ресторантьорският. Например, по време на инфлация, всяка компания, която отпечатва каталози или списъци с цените на продукти и иска да промени тези цени, ще трябва да напечата отново тези елементи, а това ще доведе до допълнителни разходи. За да избегнат повторен печат на менютата, когато цените през годината се променят, някои ресторанти започват да излагат техните менюта на черни дъски, като продуктите и техните цени са написани с тебешир. По този начини, ресторантът лесно може да променя цените си без да има допълнителни разходи. Подобна тактика продължава да се използва и през 2000 година, за някои стоки, които са чувствителни към промяна в предлагането – например разходи за гориво и други. Тогава се използват термините „пазарна цена” или „ Моля, попитайте server”, вместо да се посочва конкретна цена. Това позволявало на ресторантите да променят цената на продукти като омар, прясна риба и други храни, предмет на чести промени в тяхната цена.
 
==Стил на писане==
Ред 40:
===Онлайн меню===
Уеб сайтове, съдържащи менюта на ресторанти, съществуват в Интернет почти от десетилетие. През последните години, обаче, все повече и повече ресторанти извън метрополиите имат възможност да включат техните менюта онлайн в резултат на тази тенденция.
Някои ресторанти – притежаващи и започнали сайтове за поръчване на храна онлайн, но поради ограниченията за онлайн поръчки, много от ресторантите са останали невидими в Интернет. Много компании са публикували менюта онлайн, затова е трудно са се каже коя е била първата. Менютата и поръчването на храна онлайн датират поне от 1997г1997 г. Оттогава, стотици уеб сайтове с менюта на ресторанти са се появили в Интернет. Някои се отнасят за конкретни градове, други за региони, щатове или провинции.
===Интерактивно меню===
Интерактивното меню е авангардна система, която позволява клиентите самостоятелно да разглеждат, избират и поръчват ястия и напитки от предложенията в ресторанта. Чрез двустранен обмен системата може да направи индивидуално предложение или промоция на всеки клиент на заведението, да се адаптира според неговите изисквания и дори да анализира неговия вкус. Представянето на напитките е визуално, чрез анимация и видео клипове, звук и съпътстваща реклама. Използването на такъв род система уведомява клиента за наличност или отсъствие на определено блюдо, за неговото съдържание и рецепта за приготовление. При определени системи като [[Микроинвест|Microinvest]] клиентите могат сами да проверят сметката си, при други като [http://www.technovelgy.com/ct/Science-Fiction-News.asp?NewsNum=769 Bytes Restaurant] напълно се елиминира необходимостта от сервитьори. Системи като [http://emenuny.com The Tablet Menu] силно повишават скоростта на обслужване.