Сили по опазване на мира към ООН: Разлика между версии

Мисията е сформирана през 1992г1992 г., а мандатът ѝ свършва през Март 1995г1995 г. като тогава тя бива преструктурирана в три подразделения, в [[Република Македония]] са разположени войски за предотвратяване на конфликтни ситуации към ООН, наречени: the United Nations Preventive Deployment Force ([[UNPREDEP]]); в Хърватия, операция за опазване на мира наречена United Nations Confidence Restoration Operation in Croatia ([[UNCRO]]), а в Босна и Херцеговина остават преструктурирани силите по опазване на мира, като техният мандат е преструктуриран и операциите които извършват поемат друга насока. Те биват заменени с операции от страна на [[Европейски съюз]] и [[НАТО]] през Декември 1995г1995 г.

На 6 юли, 1993г1993 г., отново възниква напрежение вследствие на решението на Хърватското правителство да отвори отново стратегически мост Масленица на 18 юли – Хърватска е разделена на две, докато мостът е в Сръбски ръце. Нарежданията от страна на Отбранителните сили на Обединените Нации  - ОСОН (UNPROFOR) за наблюдение на оттеглянето на Хърватските войски от региона са възпрепятствани, поради отказа за достъп на Хърватските власти. Сърбите бомбардират моста, който частично е разрушен на 2 август. На 12 август, преговори за прекратяване на военните действия започват в Женева, но биват неуспешни. Накрая, Хърватските военни части се оттеглят към позициите си преди нападението.

В средата на март, неидентифицирани самолети хвърлят бомби в села в околностите на Сребреница, като за първи път нарушават „Зоните забранени на полети“. Босненските сърби са обвинени за бомбардировката, но те отричат. На 31 март, е гласувано решение, което упълномощява държавите, участващи в ОСОН (UNPROFOR) да вземат „всички необходими мерки“ за предотвратяване на военни полети от воюващите страни в Зоните забранени за полети (Операция „Отказан полет“). Френски, холандси и американски самолети са разположени така, че в сила да влезе взетото решение. Общо взето, до 1 декември 1994г1994 г., са наблюдавани 3317 нарушения. На 28 февруари 1994г1994 г., четири военни самолета са свалени от изтребители на НАТО над Босна и Херцеговина.

От март 1993г1993 г., паравоенни части убиват огромен брой цивилни, унищожават населени места, възпрепятстват ВКБООН (Върховният комисариат на ООН за бежанците; UNHCR) да предостави хуманитарна помощ, и принуждават хиляди босненски бежанци да бягат към град Сребреница. 30 или 40 души умират на ден вследствие на военните действия, глад, студ или липса на медицинско лечение. Решение 819 прави опити да обърне внимание на този въпрос, като обявява Сребреница за „Безопасна Зона“. Решение 836 упълномощява ОСОН (UNPROFOR) „да действа в самозашита, да вземе необходимите мерки, включително използването на войски в отговор на бомбардировките срещу безопасните зони, от която и да е от страните, или в отговор на въоръжени нападения в тези зони, или при случай на всякакъв вид преднамерено възпрепятстване свободата на придвижване на ОСОН (UNPROFOR) или защитени хуманитарни конвои в или около тези зони“. За да се осъществят тези възсприщи действия са изпратени около 7600 подкрепления, като е организирана и въздушна подкрепа, съласувана с НАТО.

През май 1993г1993 г., в централна Босна избухват напрегнати бойни действия между бошняци и босненски хървати. Хърватските паравоенни сили извършват нападение срещу сърби и бошняци. Клането в село Ахмичи на 16 април 1993г1993 г. е пример за този варварски ужас. Тихомир Блашкич е офицер от военния строй към Хърватския Съвет по Отбрана (HVO), който е разследван и осъден от Международен наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) заради отговорността му върху клането. Блашкич излежава почти девет години в затвора преди апелативния съд да оправдае повечето от обвиненията през юли 2004г2004 г., тъй като защитата доказва, че той не е ръководел всички части на Хърватския Съвет по Отбрана (HVO) в района или каквито и да било паравоенни части.

На 24 септември, Съвета по Сигурност е информиран от хърватското правителство, че ако в указа на ОСОН (UNPROFOR) не се внесат промени, които да съдействат за активно изпълнение на съответните решения на Съвета по Сигурност, Хърватска ще бъде принудена да поиска ОСОН (UNPROFOR) да напуснат страната не по-късно от 30 ноември1993гноември1993 г. Настъпва последвало преразглеждана на указа.

В края на годината, воюващите страни се опитват да прекратят военните действия. Осъществено е примирие между хърватските и сръбските въоръжени сили, но боевете продължават между бошняците и хърватите, и хуманитарната ситуация продължава да се влошава. По-конкретно, Сараево продължава да бъде бомбардирано от войските на босненските сърби. Докладвано е, че част от редовната хърватска армия подкрепили войските на Босненските Хървати с тежко снаряжение и войници без отличителнити си знаци. Това довежда до по-нататъшни протести от страна на ООН. Започва да се дискутира използване на сила на среща на НАТО, провела се в Брюксел на 10 и 11 януари 1994г1994 г.. Босненските сърби, след преговори с високопоствавени служители на Руската Федерация в Москва, се съгласяват да отворят летище Тузла за хуманитарни цели. По същото време  подпомаганет на войските на ООН в Сребреница е разрешено и кандаският контингент е заменен от холандски.

Въпреки това ситуацията в Сараево остава изключително напрегната – босненските сърби стрелят умишлено по цивилни граждани, артилерийски огън, както и миновхъргачки са насочени към населени райони. Това силно формира общественото мнение на запад, тъй като няколко журналисти предават от Сараево, а убитите граждани редовно се виждат във вечерните новини. На 4 февруари 1994г1994 г., снаряд от минохвъргачка е изстрелян към предградие на Сараево и убива 10 души, а ранява 18. На следващия ден, 5 февруари 1994г1994 г., минохвъргачка експлодира на пазара Маркале в Сараево, и 68 души са убити, а 200 ранени, което до момента се явява най-кървавия инцидент в Сараево за период от 22 месеца сражения. Гневът, породен от тези провокации, нараства до момент, в който е изпратен ултиматум, изискващ ликвидиране или предаване на ОСОН (UNPROFOR) на всички тежки оръжия на 20км от Сараево (бошняци и босненски сърби, с изключение на Пале) в рамките на десет дни. Ултиматумът е удовлетворен на 17 февруари, като тежките оръжия, които не са ликвидирани, са прегрупирани в седем контролни пункта на ОСОН (UNPROFOR).

На 23 февруари 1994г1994 г., се прустановяват военните действия между Хърватска и Босна – Вашингтонското Споразумение – което прекратява тяхната едногодишна война и обединява страните като Федерация Босна и Херцеговина. Ролята на ОСОН (UNPROFOR) е да следи за примирието и в допълнение дори помага да се престроят местната инфраструктура и контролно-пропускателните пунктове в района на федерацията.

На 24 март 1994г1994 г., е обявен план за повторното отваряне на летище Тузла единствено за ползване от ОСОН (UNPROFOR) и за хуманитарни цели.

На 29 март 1994г1994 г., в Загреб, представители на хърватското правителство и местните сръбски власти в Парламентарния Съвет на ООН (UNPA) сключват споразумение за прекратяване на военните действия, целящо да постигне дълготрайно прекратяване на военните действия.

През 1994г1994 г. войските на ОСОН (UNPROFOR) в Босна попадат под нарастващи военни нападения, което води до включване в няколко сражения (Операция „Бьолебанк“ и Операция „Аманда“) с войските на Босненските Сърби.

На 12 юли 1995г1995 г., ОСОН (UNPROFOR) не успяват да спрат нападенията на босненските сърби над Сребреница, защото не могат да подсилят достатъчно холандското артилериийско отделение на място, и градът е опустошен. Когато практиките с двойно заключване успешно предотвратили каквото и да било по-сериозно въздушно подкрепление да бъде осъществено, всичко, което холандците успяват да направят е да евакуират жените и децата. Сърбите държат мюсюлмански мъже и изколват хиляди от тях. Безопасният район Зепа също пада във владение на босненските сърби на 25 юли. Събитията в Сребреница водят до написването на доклада на Звеното с най-добрите практики за поддържане на мира (PBPU).

НАТО започва „[[Операция Преднамерена сила]]“ на 30 август 1995г1995 г., в отговор на последвалите провокации от страна на сръбските войски. На този етап, ОСОН (UNPROFOR) вече са „военно“ ангажирани заедно с НАТО срещу армията на босненските сърби. До края на есента на 1995г1995 г. става изключително трудно НАТО и ОСОН (UNPROFOR) да бъдат разделени що се отнася както до политика, така и до действия взети на място.

Описаните по-горе действия и операциите извършени от хърватските войски в Крайна, част от операция „Буря“ през август 1995г1995 г. променят политическото географско положение на Босня и Херцеговина. В крайна сметка тези действия като цяло довеждат до сключването на Дейстънското мирно споразумение и разпростирането на НАТО довежда до това ИФОР (IFOR) да осигури на 20 декрември 1995г1995 г., присъединяването на Бившите Воюващи Страни (FWF) към военните допълнения на Общото Рамково Споразумение за Мир в Босня и Херцеговина. Някои от войските на ОСОН (UNPROFOR) са присъединени към военните части на ИФОР (IFOR), но фактически ОСОН (UNPROFOR) не провеждат повече действия в Босня и Херцеговина.