Волга: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „Ovchinnikov-Vladimir-Ivanovich-At-the-Volga-river-ovc03bw.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Jcb поради: Copyright violation; see Commons:Licensing -.
Редакция без резюме
Ред 35:
Географското положение на Волга и големите ѝ притоци още към [[VIII век]] обуславят важното ѝ значение като търговски път между Изтока и Запада. Именно по Волжкия търговски път арабското сребро достига до [[Скандинавия|скандинавските страни]]. От [[Арабския халифат]] се изнасят тъкани и метали, а от славянските земи – роби, кожи, восък, мед. През [[IX век|IX]]-[[X век]] в търговията по реката значителна роля играят такива центрове като [[хазари|хазарския]] [[Итил (град)|Итил]] в устието, прабългарския [[Булгар]] на Средна Волга и руските [[Ростов Велики]], [[Суздал]] и [[Муром]] в горното [[Поволжие]]. От [[XI век]] търговията отслабва, а през [[XIII век]] монголо-татарското нашествие нарушава стопанските връзки по реката, освен в басейна на Горна Волга, където активна роля играят [[Новгород]], [[Твер]] и градовете на [[Владимиро-Суздалско княжество|Владимиро-Суздалското княжество]].
 
От [[XV век]] значението на търговския път е възстановено, като расте ролята на такива центрове като [[Казан (Русия)|Казан]], [[Нижни Новгород]] и [[Астрахан]]. Покоряването от [[Иван Грозни]] в средата на XVI век на [[Казанско ханство|Казанското]] и [[Астраханско ханство|Астраханското ханства]] води до обединението на цялата речна система на Волга под властта на Русия, което способства разцвета на волжката търговия през XVII век. Възникват нови големи градове – [[Самара]], [[Саратов]], [[Царицин]]; голяма роля също така имат [[Ярославъл]], [[Кострома]] и Нижни Новгород. По онова време по Волга плават големи кервани от кораби (до 500 съда). През XVIII век основните търговски пътища се изместват на Запад, а икономическото развитие на Долна Волга се задържа поради слабата заселеност и набезите на чергари. През XVII—XVIII век басейнът на Волга се явявае основният район на действие на въстанията на селяни и казаци, по време на селските войни под ръководството на [[Степан Разин]] и [[Емелян Пугачов]].
 
[[Файл:Ilia Efimovich Repin (1844-1930) - Volga Boatmen (1870-1873).jpg|мини|300px|„Бурлаци на Волга“, [[Иля Репин]] (1873 г.)]]
Ред 192:
 
== В литературата и изкуството ==
Волга заема централна роля в образното възприятие на руската народност и се явявае символ за етническата цялост на руския народ<ref>{{икона|ru}} [http://russidea.rchgi.spb.ru/libruss/index.php?ELEMENT_ID=4112#_ftnref5 „Социокультурная традиция и модернизация российского общества“]</ref>.
 
В литературата и изкуството Волга не се среща твърде често, но с нейния образ са свързани редица значими произведения. В културата на XIX и началото на XX век с Волга са свързани творци като [[Николай Некрасов]], [[Максим Горки]] и др.