Вътрешна западнокрайска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Unlinked: Акт
Редакция без резюме
Ред 12:
Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.
 
По същността си тези актове се явяватса защитна реакция срещу [[сърбошовинизъм|сърбошовинистична]]та [[политика]] на властите в страната, провеждащи принудителна [[сърбизация]] на българите в тези насилствено откъснати от царството [[българско землище|български земи]]. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на [[българи]]те в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|кралството на сърби, хървати и словенци]], впоследствие [[кралство Югославия]].
 
== Въртоп в Западните покрайнини ==
Ред 30:
ВЗРО „Въртоп“ организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на [[20 век]] ВЗРО „Въртоп“ придприема няколко съвместни акции с [[ВМРО]], които са успешно осъществени. Сред извършителите са [[Асен Северинкин]]; Нацко Илиев от село [[Радейна]], Царибродско; [[Иван Гьошев]], бивш директор на Царибродската гимназия; [[Евтим Полски]]; [[Георги Спанчевски]]; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; [[Йордан Чкатров]]; Захари Янакиев от село [[Долна Лисина]], Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са : {{цитат|Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !|}}
 
На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които с явяватса отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.
 
В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от областта Дерекул, както и от селата [[Звонци]], [[Трънски Одоровци|Одоровци]], [[Ясенов дел]], [[Драговита]] и [[Поганово]]. То е принудено да върви пред сръбските части – като параван на „храбрите войски на крал Александър“. Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори – в защита на българите от Западните покрайнини.
 
== Разтуряне на ВЗРО ==
През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, който акт се явява в услуга на сърбошовинистичната политика на Белград.
 
Дошлите с [[преврат]] на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг „[[Звено]]“ започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Въртопъ |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-250-5 }}</ref>