Вельо Василев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м др
мРедакция без резюме
Ред 8:
| починал-място=
}}
'''Вельо Василев''' от [[Нова Загора]] е участник в [[Чета на Таньо войвода|Чета]]та на [[Таньо Стоянов|Таньо войвода]] през 1876.
== Биография ==
За него изследователят Димитър Чиплаков пише, че купил от [[Браила]] плат, ресни и пискюл за знамето на четата. По поръчка на войводата Таньо Стоянов Вельо отнася материалите в [[Олтеница]] на племенничките на [[Русан Христов Мирчев|Руси Мирчев]] Елена и Ванка Мирчеви. Те обаче живеят в дома на румънски полицай, който може да забележи какво шият. Тогава Вельо отнася плата в [[Турну Мъгуреле]] на Ника Николова и Стефка Стоянова, сестра и племенничка на [[Стефан Николов Заралията]], които в крайна сметка ушиват знамето на четата.
 
== Биография ==
От Турну Мъгуреле в Олтеница Вельо отива заедно с [[Тотьо Колев Колимечката]]. С четата той остава до разбиването ѝ на [[27 май]] [[1876]] г. Според една телеграма на [[Омуртаг (град)|османпазарския]] [[каймакамин]] Вельо е заловен на 6 юни при село [[Трескавец (село)|Касъргалар]] и след разпит изпратен в [[Търново]]. Според Чиплаков той е препратен в [[Одрин]]ския затвор и след амнистията освободен<ref>[http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/cetnici-pri-tano-vojvoda Четници при Таньо войвода]</ref>. Знае се, че Вельо Василев е сред шестимата останали живи след [[Освобождение]]то Таньови четници, за които няма друга информация отнонсо това къде са живели, какво са работили, къде са умрели и дали са оставили потомци.<ref>[http://taniovoivoda.webnode.com/news/sdbata-na-chetnitsite-sled-razbivane-na-chetata/ Съдбата на четниците]</ref>.
За него изследователят Димитър Чиплаков пише, че купил от [[Браила]] плат, ресни и пискюл за знамето на четата. По поръчка на войводата Таньо Стоянов Вельо отнася материалите в [[Олтеница]] на племенничките на [[Русан Христов Мирчев|Руси Мирчев]] Елена и Ванка Мирчеви. Те обаче живеят в дома на румънски полицай, който може да забележи какво шият. Тогава Вельо отнася плата в [[Турну Мъгуреле]] на Ника Николова и Стефка Стоянова, сестра и племенничка на [[Стефан Николов Заралията]], които в крайна сметка ушиват знамето на четата.
 
От Турну Мъгуреле в Олтеница Вельо отива заедно с [[Тотьо Колев Колимечката]]. С четата той остава до разбиването ѝ на [[27 май]] [[1876]] г. Според една телеграма на [[Омуртаг (град)|османпазарския]] [[каймакамин]] Вельо е заловен на 6 юни при село [[Трескавец (село)|Касъргалар]] и след разпит изпратен в [[Търново]]. Според Чиплаков той е препратен в [[Одрин]]ския затвор и след амнистията освободен<ref>[http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/cetnici-pri-tano-vojvoda Четници при Таньо войвода]</ref>. Знае се, че Вельо Василев е сред шестимата останали живи след [[Освобождение]]то Таньови четници, за които няма друга информация отнонсо това къде са живели, какво са работили, къде са умрели и дали са оставили потомци.<ref>[http://taniovoivoda.webnode.com/news/sdbata-na-chetnitsite-sled-razbivane-na-chetata/ Съдбата на четниците]</ref>.
 
== Източници ==