Тодор Пирдопски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-великолепен +) |
м интервал |
||
Ред 18:
Той е оставил богато наследство на българската литература - създава повече от 30 ръкописа, намерени са '''17''' '''дамаскина,''' съдава и '''минеи, календари''' (запазен е малък календар-рецептурник, съставен от 1833 до 1842 г.) и единособено ценен и '''препис на „История славянобългарская“''' от Паисий Хилендарски, препис от 30-те години на XIX в., поръчан от Евстатий Мутев на даскал Тодор Пирдопски, за да бъде отнесен в Одеса. Там след Освобождението е закупен от Бобчев, както отбелязва Георги Янакиев в книгата „Пирдоп. Култура. Манастири“.
Дамаскинарят пише Летопис познат като пространна „епистолия“. Текстът му е добавен върху листове в началото на Протопопинския дамаскин от ХVІІ в. В Първата част съобщава за събития от 1814 до 1820 г., а втората – за събития около гръцкото въстание и погромите, извършени над християните след 1821 г. Летописът съобщава за тежките поражения от голямата чумна епидемия, разразила се "от изток на запад" през 1813–1814 г. в Пирдоп, разказва за мъките и насилията, които преживява българското население по това време, за мирните години от 1814 до 1820 г., когато са построени много нови църкви и очертава географския ареал на новото строителство – от Одрин на запад, в Пловдивската и Пазарджишката каза. Той отбелязва съграждането на храма в своя градец „Успение на Св. Богородица“ в 1817-
Даскал Тодор е много тясно свързан с културата на Средногорието. Неговите книги се разпространяват не само в Златишко-Пирдопската околия и Софийско, но преминават и отвъд Балкана. Те се откриват в Троянско, Ботевградско и Врачанско, защото Пирдоп и околията принадлежат на Ловешка епархия.
| |||