Юебан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал |
||
Ред 5:
Юебан е създадена от четири рода на северните [[хунну]] (чуюе, чуми, чумугун и чубан), които след разгрома от [[сиенбей]] около 155-160 година, напускат Джунгария и заемат земите от ез. Балхаш до [[Аралско море]], по долното течение на река Чу́й. След смърта на вожда на [[сиенбей]] Таншихуай, прогонват усуните от [[Седморечие]]то и се разпростират до планина Тарбагатай. Държавата е северен съсед на канглите и хионитите ефталити и е подложена на значително согдийско културно влияние. Народът на Юебан е бил известен като хуни на Централна Азия, а те самите се наричали чуйци или [[Чуйски народи|чуйски племена]]. Около 490 година Юебан е унищожен от идващите от югоизток южни хунну - прототюрките [[тиелъ]], които основават държавата Гаоче. След 6 години чуйци влизат в състава на Ефталитската империя, а след това в Жоужанския хаганат. При образуването на Тюркския хаганат, чуйските племена са включени в крилото Дулу под името Алтъ чуб, а след разпадането му се консолидират около племето чумугун и образуват Кимакския каганат. От най-западното крило на кимаките произлизат куманите.
От изселници от Юебан произлиза народът [[шатуо]], който играе активна роля в [[китай]]ската история през IX-X век. Те основават на територията на северен Китай от
[[Категория:Исторически държави в Азия]]
|