Арабско-израелски конфликт: Разлика между версии

'''Територии спрямо планът на ООН от 1947г1947 г.:'''

На 14 май 1948 г., денят в който изтича мандатът и ден преди изтеглянето на британските войски, Израел обявява независимостта си, без да уточнява граници. На следващия ден Арабската лига повтаря своята опозиция срещу „дву-държавното решение“ чрез писмо до ООН. На следващият ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак нападат територията определена за арабска държава, което води до началото на [[Арабско-израелска война (1948)|Арабско-израелската война от 1948г1948 г.]]. Току що създадените [[Израелски отбранителни сили]] отблъскват държавите от Арабската лига от окупираните територии, като така увеличава своите територии извън тези дадени и от UNSCOP. През декември 1948 г. Израел контролира по-голямата част от Палестина, западно от река [[Йордан (река)|Йордан]]. Останалата част от Палестина са Западния бряг (контролиран от Йордания) и ивицата Газа (контролирана от Египет). Преди и по време на конфликта 713 000 палестински араби напускат своите домове и стават бежанци, отчасти поради обещанието на арабските лидери, че ще може да се върнат след като приключи войната. Много палестинци напускат областите от днешен Израел поради кланета в арабските градове от военни израелски организации като [[Иргун]] и Лехи. Войната приключва с подписването на примирие през 1949 г. между Израел и арабските и съседи.

Преди приемането на Резолюция 181 от ООН през ноември 1947 г. и обявяването на независимостта на Израел през май 1948 г., няколко арабски държави приемат дискриминационни мерки срещу тяхното местно еврейско население. Статута на еврейските граждани в арабските държава се влошова по време на [[Арабско-израелска война (1948)|Арабско-израелската война от 1948г1948 г.]]. Големи анти-еврейски бунтове избухват в арабският свят през декември 1947 г. и еврейските общности са ударени сериозно във [[Сирия]] и [[Йемен]], където има стотици убити е ранени. До средата на 1948 г. почти всички еврейски общности с арабските държави са жертви на атаки и тяхното състояние се влошава. Евреите под ислямските режими са изгонени от тяхното многогодишно местожителство или стават политически заложници в арабско-израелският конфликт. В резултат на това голям брой евреи напускат или са изгонени от арабските страни, както и от други мюсюлмански страни. Анти-еврейско насилие и преследване водят до първите вълни на масово изселване. В [[Либия]] евреите са лишени от гражданство, а в Ирак тяхна собственост е отнета. Египет изселва по-голямата част от своята еврейска общност през 1956 г., докато

През октомври 1994г1994 г. Израел и Йордания подписват мирен договор, който договаря взаимно сътрудничество, край на военните действия и решаване на други въпроси. Конфликтът между двете държави им коства близо 18,3 милиарда долара. Подписването на мирния договор е тясно свързано с опитите за създаване на мир между Израел и [[Организация за освобождение на Палестина|Организацията за освобождение на Палестина]] (ООП), която представлява [[Палестинска автономия|Палестинската автономия]]. Договорът е подписан на 26 октомври 1994 г., което прави Йордания втората арабска страна (след Египет), която нормализира взаимоотношенията си с Израел.

Израелският министър-председател [[Ариел Шарон]] започва политика на изтегляне от ивицата Газа през 2003 г. Тази политика е напълно въведена напълно през август 2005 г. Изявлението на Шарон за изтеглянето от Газа идва като шок за неговите критици. Година преди това, той казва че съдбата на най-отдалечените селища в Газа, ще се разглежда в същата светлина, както това в Тел Авив. Официалното обявление за евакуацията на седемнадесет селища в Газа и още четири в Западния бряг през 2004 г. представлява първият обрат в заселническото движение от 1968г1968 г. насам. Това изявление разцепва партията му. То е подкрепено от министърът на индустрията и търговията [[Ехуд Олмерт]] и министърът по въпроси на миграцията [[Ципи Ливни]], но е осъдено от външният министър Силван Шалом и министърът на финансите [[Бенямин Нетаняху]]. Също така не е сигурно дали това не е просто началото на по-нататъшна евакуация.