Деян Савичевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang}}
м Месец с малка буква
Ред 50:
Добрият контрол върху топката и погледа върху играта на Деян Савичевич привлича интереса на италианския [[Милан]] и през сезон 1992 – 1993 преминава в редиците на „росонерите“. Заради отказа на [[Марко ван Бастен]] да продължи с футбола на Деян Савичевич се открива прекрасна възможност да покаже какво може по левия фланг на атаката и се харесва на публиката на [[Милан]]. След първия си сезон в Милан записва 10 мача и вкарва 4 гола. Помага на отбора да спечели 3 пъти [[Серия А]], веднъж КЕШ и Суперкупата на Европа. На финала на Шампионската лига през 1994 г. срещу Барселона асистира за двата гола на Масаро и сам бележи гол почти от тъчлинията срещу Субисарета. Силвио Берлускони го нарича „Il Genio“ („Геният“), заради техниката и борбеността му. В последните си години в [[Милан]] формата му върви на приливи и отливи и е остро критикуван от италианската преса. След края на сезон 1997/98 договорът му не е подновен и Савичевич остава свободен агент.
 
В периода между Юни `98 – Януариянуари 99 е без отбор. През пролетта на 1999 г. играе за [[Цървена Звезда]], а от 1999 до 2001 играе за [[СК Рапид Виена|Рапид]] (Виена), където завършва и кариерата си.
 
== Треньорска кариера ==