|
Брезово е дало и изселници в [[Бесарабия]] и началото на две нови села – [[Дрангово (област Пловдив)|Дрангово]] и [[Отец Кирилово]], които отстоят на близко разстояние едно от друго и само на час път пеша от Брезово.
В първите години след Освобождението Брезово е околийски център на околия с 24повече от 34 села, с над 35 000 жители, с бързо развиващи се земеделие и индустрия (2 спиртни фабрики, содена фабрика, мелница, банки и др.). Според Български алманах от 1896 г., околията включва селата 1.Автоево(дн.Шишманци) 794 жители, 2.Аджар(дн.Свежен) 1630, 3.Асъ-Кърово(дн.Опълченец) 555, 4.Балджиларе(дн.Медово) 1059, 5. Балтаджий(дн.кв.Секирово на гр. Раковски) 2202, 6.Бей-Кьой (дн.Болярино) 512, 7.Брезово 2627, 8.Гирень(дн.Белозем) 1312, 9.Дуванджа(дн.Чалъкови) 752, 10. Кадършик(дн.Стрелци) 803, 11.Калъчлий(дн.кв.Генерал Николаево на гр.Раковски) 2048, 12.Колачово(дн.Колю Мариново) 825, 13.Коруджиларе(дн.Пъдарско) 487, 14.Кюселий(дн.Гранит) 812, 15.Маноле 908,16. Манолско Конаре 453, 17.Мисилим(дн.Православен) 957,18. Муртатлий(дн.Момино село) 889, 19.Рахманлий(дн.Розовец) 1874, 20.Ръжево 528, 21.Ръжево Конаре 1763, 22.Садъклий(дн.Верен) 847, 23.Сакарлий(дн.Марково)394, 24.Салалий(дн.Борец) 735, 25.Саръдемирджий(дн.Златосел) 363, 26.Сеймен(дн.Мирово)759, 27.Скобелево(дн.Гранит) 541, 28.Стряма 1887, 29.Суютчук(дн.Върбен) 516, 30.Тюркмен 412, 31.Хамзаларе(дн.Зелениково) 1887, 32.Чакъре(дн.Ясно поле) 313, 33.Чехларе 1046, 34.Чоба 1165.<ref>Български алманах 1896 г., с.850.</ref> В алманаха липсват данни за селата 1.Али Факово(дн.кв.Парчевич на гр.Раковски), 2.Бабек, 3.Дерлий(дн.Голям дол), 4.Караджа охад(дн.Сърнегор), 5.Кирикчий(дн.Отец Кирилово), 6.Комарларе(дн.Дрангово) и 7.Кючук Дерлий(дн.Малък дол). По това време околийски началник е Сребрьо Стойновски – един от най-доверените съратници на Апостола, а околийски санитарен инспектор е д-р [[Георги Странски]] – председател на Привременното правителство след [[Съединението]].
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. трима души от Брезово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
|
