Война в Персийския залив (1990 – 1991): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
м интервал пред година
Ред 35:
Инвазията започва на 2.08 1990 г. и в рамките на два дни интензивна борба, повечето от кувейтските въоръжени сили или са били превзети от иракската републиканска гвардия или са избягали в съседна Саудитска Арабия и Бахрейн. След няколко дни Саддам Хюсеин обявява, че това е 19-та провинция на Ирак.
Кувейт е близък съюзник на Ирак по време на войната между Ирак и [[Иран]] и функционира като основно пристанище на страната, след като Басра е затворена заради сраженията. Въпреки това след края на войната, приятелските отношения между на двете съседни страни се обръщат в конфликтни поради икономически и дипломатически причини, чиято кулминация е иракската инвазия в Кувейт.
Кувейт финансира осем години войната на Ирак срещу Иран. Страната осигурява голяма икономическа помощ на Ирак и това се дължи на враждебните ирански действия срещу нея. Иран многократно се насочва към кувейтските петролни танкери. През 1984г1984 г. и 1988г1988 г. Иран осъществява атаки срещу Кувейт. До момента, в който ирано-иракската война приключва, Ирак не изразява финансова позиция за изплащане на $ 14 милиарда заем от Кувейт за финансиране на войната дори иска от Кувейт да опрости дълга.
Ирак твърди, че войната е възпрепятствана от възходът на персийското влияние в арабския свят. Въпреки това, нежеланието на Кувейт да опрости дълга създава напрежение в отношенията между двете арабски страни. В края на 1989 г. са проведени няколко официални срещи между кувейтския и иракския лидери, но те не са в състояние да прекъснат застоя в отношениятя между двете държави.
През 1988 г. в Ирак, тогава петролен министър, Исам Ал-Чалаби, говори за едно по-нататъшно намаляване на квотата на петролното добиване на членовете на ОПЕК. Той твърди, че високите цени на петрола ще помогнат на Ирак да увеличи приходите си и да изплати дълга си.
Кувейт е по-малко засегнат от цените на суровия петрол и през 1989 г. иска ОПЕК да увеличи общия таван на страната за производство на петрол с 50% . През 1980-те, Кувейт добива значително количество петрол над определената от ОПЕК квота, което предотвратява покачването на цените на петрола.
Липсата на консенсус сред членовете на [[ОПЕК]] подкопава усилията на Ирак да възстанови икономиката си. Според бившия иракски външен министър Тарик Азиз, „всеки един американски долар спад в цената на барел петрол, причинява един милиард американски долари спад в годишните приходи на Ирак, което задейства една остра финансова криза в [[Багдад]]”. Между 1985г1985 г. и 1989г1989 г. Ирак губи по 14 милиарда годишно заради стратегията на Кувейт за цената на петрола. Кувейт отказва да намали производството си на петрол и това действие Ирак разглежда като акт на агресия срещу него.Все по-напрегнатите отношения между Ирак и Кувейт се задълбочават още повече, когато Ирак твърди, че Кувейт добива петрол в областта на Ирак в [[Румайла]]. Спорът над областта Румайла започва през 1960 г., когато декларация на [[Арабската лига]] бележи границата между Ирак и Кувейт на 2 мили северно от най-южния върх на областта Румайла. Обикновено при общи петролни полета между различни държави съществуват споразумения за експлоатирането на ресурсите. В повечето такива случаи участниците си разделят разходите за производството и приходите като парите са право пропорционални на процентите на собственотта. Ирак и Кувейт нямят такова споразумение – двете страни се стремят да добият колкото се може повече петрол, много над определените от [[ОПЕК]] квоти. Една трета от петролните кладенци на Ирак се намират в [[Румайла]]. По време на ирано-иракската война, иракските операции за добив на петрол намаляват, докато тези на Кувейт се увеличават. През 1989 г., Ирак обвинява Кувейт за използването на усъвършенствани техники за сондиране, които могат да добиват повече петрол от областта Румайла. Според Ирак Кувейт е откраднал иракски петрол на стойност $ 24 милиарда и иска обезщетение. Кувейт съответно отхвърля обвиненията и ги определя като фалшива иракска маневра за оправдаване на военните действия срещу него.На 25 юли 1990 г., само няколко дни преди иракската инвазия, ОПЕК заявява, че Кувейт и [[Обединените арабски емирств]]а се съгласяват на предложението за ограничаване на дневната производителност на петрол до 1,5 млн. барела, като по този начин следва потенциално преодоляване на различията върху петролната политика между Кувейт и Ирак. По това време повече от 100,000 иракски войници са разположени по границата на Ирак.
 
===Иракско-американски отношения===