Швабия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал преди запетая
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Seltzlin_map_1572.JPG|thumb|150px|Карта на населените места в Швабия през [[1572]] г.]]
 
'''Швабия''' ({{lang-de|Schwaben}} или ''Schwabenland'') е историческа и етнографска област в границите на [[Германия]]. Земите на днешна Швабия се намират в източната част на провинция [[Баден-Вюртемберг]] (някогашен [[Вюртемберг-Хоенцолерн]]) и част от Западна [[Бавария]] (окръг Швабия). През [[Средновековие]]то към Швабия са причислявани и обширни територии от сегашна [[Швейцария]], както и от [[Франция|френската]] провинция [[Елзас]]. Жителите на областта се наричат [[шваби]] – регионална група [[германци]], говореща на особен швабски диалект. Исторически швабите са се разселили и в басейна на река [[Дунав]] и по-специално на територията на [[Сърбия]], [[Унгария]] и [[Румъния]], в пределите на някогашните земи на [[Хабсбурги]]те. В българския разговорен език названието “шваби”„шваби“ се използва като ироничен синоним за германци.
 
{{Цитат|Който пътува из Швабия, не бива да пропуска да се отбие в Шварцвалд – не заради дърветата, макар че не навсякъде може да се види такава необятна гора от красиви стройни ели, извисили връх чак до небето, а заради хората, които се различават значително от всички други наоколо.
 
Те са по-високи на ръст, с широки рамене и силни крайници и сякаш ободряващият аромат, който сутрин струи от елите, още от ранните им години ги прави по-разкрепостени, прозорливи и непоколебими, макар и малко по-сурови от обитателите на речните долини и равнините. Те се отличават рязко от хората, които не живеят сред гора, не само с поведението и ръста си, но и с обичаите и носиите си.
Ред 9:
Най-красиво се обличат жителите на баденския Шварцвалд. Мъжете пускат брадите си да растат волно, както е повелила майката природа, а черните им сетрета, широките, силно набрани до коленете панталони, червените им чорапи и островърхите капели с широка периферия им придават нещо чуждоземно, което в същото време внушава респект. Повечето от хората в тази част на Шварцвалд се занимават с изработката на стъкло и на часовници, които разнасят из половината страни по света.
 
Другият край на гората се населява от потомци на същото племе, но различният поминък им е създал обичаи и навици, отличаващи ги от тези на стъкларите. Те търгуват с гората си – повалят и секат елите си, превозват ги по Наголд и Некар и от Горен Некар надолу по Рейн, чак до вътрешността на Холандия, където са познати на всеки крайморски жител с дългите си салове. Спират във всеки град по течението на реките и чакат някой да купи от гредите и дъските им, с които видимо се гордеят. Ала най-здравите и дългите от тях продават за тежки [[жълтици]] на Мийнхеерс, които строят от тях кораби. Тези хора са свикнали на суров начин на живот и на странстване. Изпитват радост да се качат на дървените си трупи и да се понесат по течението на реките и тъга, когато се провират между дърветата по брега нагоре към вкъщи.
 
Затуй и празничните им дрехи се различават толкова от тези на стъкларите от другата част на Шварцвалд. Носят сетрета от тъмен лен, а през мъжествените им гърди са преметнати тиранти, широки колкото човешка длан. Обути са в шалвари от черна кожа, а месинговият метър, който стърчи от джобовете им, е атрибут на честта. Най-голямата им гордост и радост обаче са ботушите – навярно модерни някъде по света, те са най-големите, които изобщо съществуват, защото могат да се издърпат две педи над коляното, така че салджиите да се разхождат във вода, дълбока три стъпки, без да се намокрят.<ref>[http://chitanka.info/text/11176-studenoto_syrtse_pyrva_chast Из „СТУДЕНОТО СЪРЦЕ”СЪРЦЕ“ от Вилхелм Хауф, превод Диляна Ламбрева, 2005 г.]</ref>}}
 
== Бележки ==