Дорс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал пред година
Ред 24:
Музиката на Доорс от периода [[1965]]-[[1968|68]] е смесица от [[хард рок]], [[блус рок]] и [[ейсид рок]]. Създаването на групата се дължи а случайна среща между приятелите и колеги в Калифорнийския университет [[Джим Морисън]] и [[Рей Манзарек]] на Винъс бийч, [[Калифорния]] през [[юли]] [[1965]] г. Морисън казва на Манзарек, че пише песни и след насърчаване от страна на Манзарек, му изпява "[[Moonlight Drive]]". Изумен от текста Манзарек предлага да си направят група.
 
Кийбордиста Рей Манзарек е бил в групата Рик & Дъ Рейвънс заедно с брат си Рик, а [[Роби Кригър]] и [[Джон Дензмор]] са свирили с Дъ Психиделик Рейнджърс и познават Манзарек от курсове по [[йога]] и [[медитация]]. През август Денсмор се присъединява към групата, заедно с члена на Дъ Рейвънс и басистка Пат Съливан (в CD изданието от 1997г1997 г., е записана с името на мъжа си Патриша Хенсен). През септември те записват демо съдържащо шест песни. Същия месец към групата се присъединява китариста Роби Кригър и така се оформя окончателния състав - Морисън, Манзарек, Кригър и Дензмор. Групата взима името си от книгата на [[Олдъс Хъксли]] "[[Дверите на възприятието]]" ([[1954]]). Хъксли от своя страна е взе заглавието на книгата си от поема от 18-ти век на [[Уилям Блейк]]: "''If the doors of perception were cleansed, everything would appear to man as it is: infinite''" ("Ако вратите на възприятето се отворят, нещата ще се появят такива каквито са - безкрайни").
 
Доорс не са като повечето рок групи, понеже нямат басист, когато свирят на живо. Вместо това Манзарек свири баса с лявата си ръка на новосъздадения Фендер Родс бас кийборд (разновидност на електрическите пиана Фендер Родс), а с дясната си ръка свири на друг кийборд. В студийните си албуми (с изключение на първия си албум) Доорс използват басисти като Джери Шеф, Дог Лубан, [[Харви Брукс]], Кери Магнес, [[Лони Мак]], [[Лари Нечел]], [[Лирой Винегар]] и Рей Неаполитан.
Ред 87:
 
===1970:Morrison Hotel и Absolutely Live===
С албумът им от 1970г1970 г., "[[Morrison Hotel]]" Доорс се завръщат към хард рок звученето и албумът достига #4 в САЩ. Освен това той връща на групата предишния статус сред феновете и рок пресата. Морисън отново поема ролята на водещ текстописец като пише или участва в писането на всички песни (за разлика от "The Soft Parade", където Кригър допринася за необичайно голям брой песни).
 
Групата продължава да изнася редовно концерти през лятото. Въпреки присъдата на Морисън от съда в Маями, групата успява да участва на фестивала Айл ъф Уайт на 29 август. Там те свирят редом до музиканти като [[Джими Хендрикс]], [[Ху]], [[Джони Мичъл]], [[Майлс Дейвис]] и [[Sly & The Family Stone]]. Две парчета от този фестивал са включени в документарния филм "[[Послание за любовта]]" ([[1995]]). През юли 1970 г, Доорс издават "[[Absolutely Live]]" - техния първи концертен албум.
Ред 94:
На 8 декември 1970, на 27-мия си рожденден Морисън записва още един сет с поезия. Към него ще бъде прибавена музика и ще бъде използван в албума на Доорс "[[An American Prayer]]" (1978).
[[File:The Doors (1971).png|мини|200px]]
Групата започва турне, което се състои само от две представления, за да промотира следващия си албум "[[LA Woman]]". Първото е в Далас, Тексас на 11 декември и минава гладко. По време на последното представление на Доорс на 12 декември 1970г1970 г., в Ню Орлеанс, Луизиана Морисън очевидно се пречупва на сцената. По време на сета той многократно удря сцената с микрофона, докато не я унищожава. Тогава сяда и отказва да пее повече. Джон Дензмор си спомня в своята биография, как след концерта се събрали с останалите членове на групата и решили, че това е последния концерт на Доорс, поради общото мнение, че Морисън е готов да се откаже от тези изпълнения. Малко след това, привършвайки предстоящия албум, Морисън заявява, че се мести в Париж с приятелката си Памела.
 
===Април 1971: L.A. Woman===