|
====Нападение срещу безопасните райони====
Скоро след примирието между хърватските и сръбските военни части, босненските сърби предприемат нападение срещу безопасния район на Горажде, тежко обстрелвайки града и заобикалящите го села. Протестите и призивите от страна на Съвета за Сигурност на ООН се оказват неефективни, и на 10 и 11 април 1994г1994 г., НАТО нанася въздушни нападения на позициите на Босненските сърби. В отговор, войските на Босненските сърби залавят много служители на ООН, използвайки ги като човешки щитове на местата, на които се очаква да бъдат бомбардирани. Бомбардировките се оказват много по-малко ефективни от скорошната Война в Персийския залив, която е обусловила общестеното разбиране относно въздушни нападения. Въпреки, че НАТО демонстрира мощта си, и въпреки протестите на сърбите демонстриращи добросъвестни намерения, бомбардирането продължава. Подобно на ситуацита, случила се в Сараево, издаден е ултиматум, и до 24 април, повечето сръбски войски отстъпват. Тези събития представят друго отражение относно статуса на безопасните райони.
====Опити за мир====
====Изолация на Босненските сърби====
На 23 септември 1994г1994 г., в отговор на неприемането на Плана за мир от страна на босненските сърби, Съветът за сигурност според решение 942 прекратява всички търговски и парични връзки с общността на босненските сърби. По-специално, това прекратява притока на гориво към Босненските сърби - силен стратегически удар.
Заради крайната позиция, която правителството на босненските сърби заема, самата Югославска Федерация (Сърбия и Черна Гора) трябва да заеме твърда позиция срещу съществуването на босненските сърби. Това довежда до привидно цялостна дипломатическа изолация на босненските сърби.
====Влошаване на сигурността====
През август 1994г1994 г., ситуацията отново се влошава, по-конкретно поради снайперистки действия, въпреки ани-снайперистките споразумения. В Сараево, кървавата „Снайперистка алея“ става прочута и скандална. Често се осъществяват умишлени атаки срещу служители или самолети на ОСОН (UNPROFOR).
През октомври, войските на босненските мюсюлмани, хванати в Бихач, атакуват войските на босненските сърби в опит да прекратят обсадата на града. Нападението и последвалите контра-атаки от страна на босненските сърби предизвикват страх в местното население и друго масово емигриране на бежанци. В умишлено противоречие на статуса на Бихач като „Безопасен район“ и зона забранена за полети, самолетите на босненските сърби осъществяват многократни нападения в района на Бихач, като използват касетъчни бомби и напалм.
===Заложниции от ООН и мостът Върбаня===
На 26 май 1995г1995 г., след въздушните нападения на НАТО над Пале, докато босненските сърби се противопоставят на друг ултиматум на ООН относно тежки оръжия, около 400 Сини Каски са взети за заложници и са заведени на стратегически позиции като човешки щитове, и са показани оковани във вериги по сръбската телевизия.
На 27 май 1995г1995 г., ген.Младич, заедно с ген.Нушич стартират нападение срещу наблюдателния пост на ООН на моста Върбаня. В 5 часа сутринта, френският капитан командващ поста губи контакт с дванайстте мъже и отива да провери какво се случва. Сърбин облечен със синя каска, френска бронирана жилетка и униформа се опитва да го вземе за заложник, но е спрян от охрана, и офицерът успява да избяга. През следващите часове, след инензивно обстрелване от страна на въоръжените танкове ERC 90 Sagaie, французите превземат поста, като убиват четирима сърби и залавят други четирима. Двама френски войници са убити.
В 12 часа, радиото на босненските сърби съобщава, че ген.Младич наредил „заловените членове на ОСОН (UNPROFOR) да бъдат разпръснати, както и другите чужди граждани, които са действали като врагове на сръбския народ, по командни постове, складове за боеприпаси и други важни съоръжания.“
|
