Толстоизъм: Разлика между версии

4 байта добавени ,  преди 5 години
м
интервал пред година
м (интервал пред година)
 
== Форми на толстоизма ==
Обособяват се две форми на толстоизма: киническа и комунална. Първата е индивидуално-духовна, втората включва участие в земеделски комуни. Толстоизмът достига най-широко разпространение след [[1917]] г. в [[Русия]] (100 комуни-30 000 последователи). През [[1933]] г. е юридически закрит в Русия. Непримиримите толстоисти са изселени в [[Сибир]], където основават комуната „Живот и труд“ (1932 – 1938). След Русия толстоизмът се разпространява в [[Холандия]] (проф. Дж. Фан Реес), [[България]], [[Англия]] (Д.Кенворти), [[Унгария]], [[Швеция]], [[Съединени американски щати|САЩ]] (Е.Кросби), [[Япония]] (С.Мусянокодзи), [[Корея]] (Лю Ен Мо), [[Чили]] (Ф.Сантиван), [[ЮАР]] ([[Махатма Ганди|М. Ганди]]). В съвременна Русия толстоизмът е деформиран от идейното течение русински социализъм и църквата на Лев Толстой.Съществувало е училище в гр. Новокузнецк в което са се преподавали някои от принципите на толстоизма но е закрито и превърнато в православна школа(1993 – 2009 г.)Толстоизмът е забранен и преследван в Япония, поради масовото му разпространение през [[1909]]. Днес в Япония съществуват толстоистка комуна „Единственият огън“ – [[Киото]] и университет Сюва Дези – [[Токио]] в който се пазят идеите на толстоизма. Толстоизмът е в основата на [[гандизъм|гандизма]] – религиозно-политическо движение за национално освобождение на [[Индия]].В наши дни няма силно изявени личности-толстоисти, няма и музей на толстоизма в света.В Русия отделни хора-Вл.Мороз и групи споделят толстоизма.В родната Ясна поляна на Лев Толстой има само музей на светското му литературно творчество, като бившия директор Владимир Толстой(праправнук на Толстой) е антитолстоист а настоящия-съпругата му следва съветите на мъжа си, който от 2012г2012 г. е и съветник на президента на Русия.В България единствено изявил се с толстоиска позиция и издател на религиозните съчинения на Лев Толстой е Й. Йорданов. А в с. Ясна поляна, Бургаско е направен опит за създаване на музей на толстоиска комуна. За съжаление хората създали музея имат културно-туристически цели и създаденото от тях е много слабо копие на истински толстоиски музей. От академичните среди съвременни изследователи на толстоизма са Е. Мелешко-Русия, У.Еджъртън-САЩ, А.Донсков-Канада.Коста-Рика е единствената страна в света без армия-разпусната е 1948 г. от президента Хосе Фигирес Ферер, който нарича имението си „Ясна поляна“, така се води и днес.В гр. Колон до Сан-Хосе е изграден „Монумент на мира“ в който е и паметника на Лев Толстой.
 
== Толстоизъм в България ==
След завършване на Морска академия, напуща военноморската си служба и посвещава живота си на идеите на Л. Толстой. Работи в издателство „Посредник“ (1884). Заточен е в Латвия поради участието му в спасяването на духоборите. Емигрира в Швейцария (1899 г.). Там издава сп. „Свободна мисъл“ и публикува забранените произведения на Л. Толстой. Пребивава се в Канада при духоборите (1920 г.). Автор на първата биография на Л. Толстой в четири тома (1923 г.).
 
=== Владимир Чертков (1854-1936г1936 г.) ===
[[Файл:Tolstoy and Chertkov.jpg|мини|Толстой и Чертков]]
През 1881 г. [[Владимир Чертков]] се отказва от военна кариера, син е на генерал-адютанта на руския император Александър II. Живее в с. Лизиновка, където построява болница и училище за селяните. Среща се с Л. Толстой през 1883 г. Става най-близкия му съидейник, който съхранява печата и разпространява произведенията на Л. Толстой. Основател на издателство „Посредник“, което издава книги за народа. Изгонен от Русия (1898 г.) живее до 1907 в Англия. Основава издателство „Свободно слово“. Писмата на Толстой до него в този период са 928 бр. В.Г. Чертков е организатор и ръководител неофициално на толстоисткото движение в Русия. Автор е на книгите „Нашата революция“ (1906 г.), „Бягството на Толстой“ (1922), „Злата забава. Мисли за лова“, „Животът е един“. С последните две книги той е и първият руски биоцентрист. Инициатор и организатор на 90-томното издание на произведенията на Лев Толстой (1928 – 1958 г.)