Тошевци: Разлика между версии

м
интервал пред година
м (Премахната редакция 7981908 на 212.233.152.237 (б.))
м (интервал пред година)
Но с положителност се знае, че някой си Райко и жена му, дълги години са пасли турските говеда. Те били бездетни и един ден, пасейки говедата, те чули детски плач. Веднага отишли да проверят и за тяхно учудване, близо до реката намерили малко дете повито в пелени. Тъй като нямали деца, те много се зарадвали, взели детето и му дали името Найден. Докато да отрасне детето те узнали, че родителите му са от едно от близките до планината села, но името му е забравено. След като поотраснало момчето, то започнало да спохожда близките и роднините си в това село, особено когато там имал местен празник. На един такъв празник намерили мома на момчето и го оженили. Направили сватба. Идвайки си при втория баща, Райко, който го отгледал, момъкът довел и булката си.
 
Намирайки се в последна сиромашия, слугата Райко не се зарадвал на женитбата на сина си Найден. Седнал пред землянката си и заплакал. В това време пристигнал турчина за да види добитъка и имотите си. Като видял слугата си да плаче го попитал каква е причината и Райко му отговорил: „Как да не плача чорбаджи, като ние нямаме хляб за нас, нямаме земя, кола, волове, пъкНайден довел и чужда челяд да се мъчи с нас“. На тоя отговор турчинът се изсмял с глас и казал: „От Дунав до планината е все моя земя, а з твоя Найден няма земя да се изхрани. В говедата си имам само юнаци седемдесет. Иди, хвани два от тях и изори една част от ливадата ми до оборите!“ Това зарадвало донякъде бедният ратай и те се приготвили да хващат юнаците, което не било така лесно. Предварително приготвили примки от дълги въжета, качвали се на дървета, под които ще минат говедата, и с дълъг прът хвърляли примките на рогата на юнаците и пускали въжетата да ги влачат известно време, след което ги хващали и укротявали. След това ратаят Райко и синът му Найден изорали една част от ливадата, както има казал турчина, и от нея те си изкарвали прехраната. С течение на времето, след като Урбаба починал или напуснал владенията си в селото, това място останало за вечно ползване от ратая му Райко и намереното и отгледано от него дете Найден. Понеже се знаят имената на синовете, внуците и правнуците на този Найден, се идва пак до заключението, че слугата Райко и жена му са пасли турските говеда от 1760г1760 г. насам, след което е започнало и заселването на селото.
 
Близка до тази легенда, също по разкази на стари хора е, че трима братя жители на с.Грамада набили баща си заради пиянство. Подгонени от турските власти, те напуснали селото и се заселили на около 3 км западно от Грамада, по поречието на реката. На турски „вур-баба“ значи бий баща. постепенно първата буква от първата дума изчезнала, за да се образува слятото урбаба. С наставката „инци“, характерна за много селища в страната, се оформя окончателно името Урбабинци.
ОТ КЪДЕ ПРОИЗЛИЗА НОВОТО ИМЕ НА СЕЛОТО-ТОШЕВЦИ?
 
От имената на тримата убити партизани през януари 1944г1944 г., а именно: Тошо Младенов Герговски – секретар на партийната организация в селото и зам.-политкомисар на отряд „Георги Бенковски“ (а също и баща на бъдещия президент Петър Младенов), Тодор Панов Иванов и Тошо Вълчов Иванов. Като израз на дълбока признателност към тяхното революционно дело и героична смърт, и на другите загинали партизани – Лило Младенов, Петър Лилов и Георги Целов, беше издигнат внушителен гранитен паметник-композиция с фигурите им на площада на селото.
 
<!-- == Религии == -->