Отваря главното меню

Промени

м
интервал пред година
Години преди освобождението от турско робство землището на Тръстиково влизало във владението на една султанка - жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от синът и Риза бей и се състояло от 32000 дюлюма. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението - 16000 дюлюма той продал на черкезите от с.Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука - на разстояние около 1 км от сегашното село и брояло около 100 къщи.
 
Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с.Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник - Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874г1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.
 
През 1882г1882 г. със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име "Свети Димитър" и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933г1933 г. е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.
 
За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.
 
От Освобождението да 1910г1910 г. общината била в с.Русокастро. От 1910г1910 г. да 1934г1934 г. Тръстиково е самостоялена община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912г1912 г.-1913г1913 г. по време на балканската война.
 
По решение на Министерския съвет през 1932г1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково.
 
От 1934г1934 г. до 1952г1952 г. общината е в с.Черни връх, а от 1952г1952 г. до 1979г1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925г1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.
 
През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927г1927 г. читалище "Народна Пробуда" под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.
 
През 1977г1977 г. бе тържествено отбелязана 50 годишнината на читалищната дейност.
 
През 1940-1941г1941 г. е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове.
 
През 1948г1948 г. се създава ТКЗС, което през 1950г1950 г. се масовизира.
 
През 1958г1958 г. Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката - добивите са рекордни.
 
През 50-те години се построи настоящата сграда на кметството - тогава община. По това време се създава и МТС с район от 13 селища.