Георги Лвов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м {{обработка|форматиране}}, без oldid - нищо общо с първоначарния вариант |
м Bot: Automated text replacement (-министър пред +министър-пред) |
||
Ред 91:
== Биография ==
{{обработка|форматиране}}
Представител на княжеският род Лвови (Рюриковичи). Баща му е княз Евгени Владимирович Лвов който живее от 1817 до 1896, алексински предводител на аристокрацията, майка му е Варвара Алексеевна Мосолова, която живее от 1828 до 1904 г. Семейството не е богато, притежават имението Поповка в [[Тулска област|Тулска провинция]]. По-големият му брат Алексей оглавявава Московското живописно училище от 1896. Другият брат Владимир, ръководи Московският главен архив към МНвР. Георги Евгениевич Лвов завършва частната Поливановска гимназия в Москва (1881) и юридическият факултет към Московският университет (1885). Става тулски землевладелец като същевременно работи в съдебните и имотните органи в Тулската провинция той много скоро си извоюва широка популярност, като имотен деец: председател на Тулската провинциално имотна управа (1903 – 1906) и участник на имотни конгреси. Земляк на княза [[Лев Толстой]], познаващ цялото семейство Лвови, одобрява неговата дейност. През 1901 година в Богородицкото имение княз Лвов се оженил за Юлия, по-малката дъщеря на собственика на имота, граф А.П. Бобрински. Родът на Бобриските произхожда от извънбрачният син на Екатерина 2. Избранницата на княза, била в не добро здраве и починала след две години, нямали деца. Участник в имотната опозиционна група ‘Беседа’ и либералното движение ‘Съюз на освобождението’. Лвов е избран за първият събор на народното събрание. Там Лвов оглавява лечебно-хранителният комитет с широки благотворителни цели: с парите на правителството и руски и чуждестранни финансови организации се строят пекарни, столове, санитарни пунктове за гладуващите, бездомните и жертвите от пожари. Оказва помощ за преселниците в [[Сибир]] и Далечният Изток на Русия. За изучаването на мигранското дело Лвов през 1909 година посещава [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. От 1911 година – член на Московският комитет на партията на ‘прогресивните’ /по-рано от 1905 година членувал в партията на кадетите/. През 1913 година, след оставката на Н.И. Гучков, Г.Е. Лвов бил избран от московското народно събрание за глава на град [[Москва]], но кандидатурата му не е подтърдена от министъра на вътрешните работи Н.А. Маклаков. Това събитие дало началото на продължителен конфликт между московското градско самоуправление и правителството. През 1913, след Г.Е. Лвов, Московското събрание избира още два пъти кандидати за поста, които биват отхвърляни от правителството. На конгрес в Москва През 1914 година подготвен от московската управа и с участието на боляри от цяла Русия е създаден ‘Всеросийският болярски съвет за помощ на болните и ранените военни’, оглавяван от Лвов. За кратко време тази организация за помощ на армията с годишен бюджет 600 млн. рубли, става основна организация занимаваща се с оборудването на болници и санитарни влакове, доставка на дрехи и обувки за армията /под нейно ръководство се намирали 75 влака и 3 хиляди болници, в които получили помощ повече от 2,5 милиона болни и ранени воиници и офицери/. След година този съюз се обединява с Всеросийският градски съюз в единна организация – [[:ru:Земгор|ЗЕМГОР]]. От 1915 до 1917 година Лвов оглавява обединеният комитет на имотният и градският съюзи, борел се и с корумпирането и политизацията на ЗЕМГОР. На конгреса на имотните дейци през септември 1915 година той заявява: ‘’Толкова желаното от цялата страна, мощно съчетание на правителствените дейци и обществеността не се състоя’’. От 1916 година името Лвов фигурира в много списъци на ‘’отговорното министерство’’ или ‘’министерство на доверието’’, което заменя съществуващото ‘’министерство на бюрокрацията’’. 2(15) март 1917 година с временен комитет Народното събрание назначава Лвов, като министър
Негов паметник е изграден в [[Алексин (град)|Алексин,]] както и малка изложба за живота му в градския музей. В Поповка има и друг паметник срещу местната църква и плакат на стената на основаното от него местно училище.
|