Света Богородица Перивлепта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
==История==
Ктиторският надпис на гръцки над западния вход на нартекса гласи, че църквата е издигната в 1295 година от [[Източна Римска империя|византийския]] аристократ, вероятно от [[албанци|албански]] произход, [[Прогон Сгур]], роднина на император [[Андроник II Палеолог]].<ref name="Иванов 212">{{cite book |title= Български старини изъ Македония |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1908 |publisher=Издава Българското книжовно дружество |location=София |isbn= |pages=212 |url=https://www.scribd.com/doc/88352394/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-pdf |accessdate=}}</ref>
{{цитат|Вдигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на благочестивейшата му съпруга Ирина. При архиерейството на [[Макарий I|Макарий]], всесветейши архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България в г. 6803, индикт 2-ри.<ref
През 1365 година до северната страна, а в неизвестна година - и от южната страна на олтара са пристроени
{{цитат|Вдигна се и изписа този божествен и всечестен храм на нашия между светците отец архиепископ цариградски Григорий Богослов със съдействието и разходите на преосвещения епископ на Девол, тоест Селасфор, Григорий, в царуването на Стефан Урош, в година 6873, индикт 13-ти.<ref name="Иванов 212"/>}}
След османското завоевание и разрушаването на църквата [[Свети Климент и Пантелеймон|„Свети Пантелеймон“]] („Свети Климент Стари“) мощите на [[Климент Охридски]] са преместени в „Света Богородица Перивлепта“ и храмът получава паралелното име „Свети Климент“ или Големата църква. След като и [[Света София (Охрид)|„Света София“]] е превърната в джамия, „Света Богородица Перивлепта“ става катедрален храм на Охридската архиепископия, а след нейното закриване през 1767 година - на Охридската митрополия.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|423-426}}</ref> В нея е пренесена църковната утвар от „Света София“ както и голямата патриаршеска библиотека, която не е запазена. До църквата са изградени манастирски конаци и патриаршески дворец, които изгарят през 1862 година.<ref>[http://www.ohrid.org.mk/mk/crkvi/sv_bogorod.htm Црквата Света Богородица Перивлепта (Свети Климент)]</ref><ref>[http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/sv_kliment_perivlepta.htm Ралица Базайтова. Църквата "Св. Климент" в Охрид]</ref><ref name="снегаров"/>
| |||