{{източник|Землището на Слатино е присъединено към Българската държава през 837г837 г. при похода на кан Пресиян (836- – 852), правнук на кан Крум във Егейска Македония, отправяйки се по долината на р.Струма и достигайки крепостните стени на Солун.|2017|09|12}} В дарствената грамота на последният владетел на Търновска България – цар Иван Шишман (1371 – 1393), която е дал на Рилския манастир на 21 септември 1378 г.(Eдинствен документ, съхранен понастоящем в България от цялото богатство и многообразие на официални граждански и църковни документи издадени от средновековната Българска държава) са включени земите на Слатино, но самото то не е споменато, за разлика от селата Кръчино и Бадино.Най-старите писмени сведения за Слатино под името '''Ислатна''' са открити в турски регистри (Джелепкешанския дефтер) от 1576 година, създаден по време на турското робство при управлението на българските земи от султан Мурад III(1574 – 1595) и великия везир Мехмед паша Соколович (1565 – 1579)-сърбин от Херцеговина с рождено име Байца Ненадич.В детството си е помехамеданчен и дълги години служи в еничарския корпус, участвува във военните походи на Изток и прави впечатляваща кариера на военен и държавник. Възстановява Печката Сръбска патриаршия. Съществуват три хипотези за произхода на името Слатино, от които най-вероятна е третата:
* '''1.''' През 19 век от реката, минаваща през селото се е добивало злато – оттам произлиза и името.
* '''2.''' Може ли 19 век да се е добивало злато и селището да се е „сдобило“ с името си, а първото споменаване с това име да е от 16 век?! Всъщност, езикознанието дава отговора – с този корен се именуват селища, в които има нещо солено – почвите; подобни са Слатино, Слатина в Албания, Слатина в България и др).
