Иван Тургенев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м тире между година и годишен, годишна |
||
Ред 50:
Тургеневи живеят типичен за дворяните живот – богат, охолен, разточителен. Децата са били обучавани и възпитавани от гуверньори и гувернантки – предимно чужденци. Централна фигура в семейството е била майката на писателя – богата и жестока помешчица, която на никого не е прощавала. От нея са се страхували дори децата ѝ. Така че още от малък Иван Сергеевич Тургенев – дете умно и чувствително, вижда „дивия произвол" на неговите властни родители над крепостните селяни. По-късно самият Тургенев ще признае: „Нямам с какво да си припомня моето детство. Нито един светъл спомен. От майка си се боях като от огън. Наказваха ме за всяка най-дребна работа – с една дума, мущроваха ме като новобранец. Рядко минаваше ден без бой с пръчка; когато се осмелявах да попитам защо ме наказват, майка ми категорично заявяваше: „Ти трябва да знаеш по-добре, досети се." Може?,: да си представим колко по-жестока и безмилостна е била тя към крепостните селяни и слугите. Това може да се види от разказа „Муму", където в образа на старата помешчица авторът е вложил някои черти на своята майка. Но веднага трябва да кажем, че с това не се изчерпва образът на майката на писателя – тя е притежавала редица ценни качества, като любов към литературата и театъра, към науката и изкуството. В нейната домашна библиотека е имало книги не само на руски, но и на френски, английски и немски език. Навярно тази вродена любов на писателя към литературата, музиката и театъра идва от неговата майка.
Затова пък от баща си наследява външната красота, умението да се държи в обществото и може би голямата му влюбчивост. Него той ни го е нарисувал в повестта „Първа любов". Неслучайно тази повест е била едно от най-любимите произведения на Тургенев. „Това е единствената вещ – говори писателят, – която и до днес ми доставя удоволствие, защото това е самият живот, това не е съчинено..." „Първа любов" – това е преживяното." „В „Първа любов" аз изобразих своя баща... Баща ми беше красавец... Той беше много хубав – надарен с истинска руска красота..." На въпроса на Н. А. Островска, кой се явява прототип на младия герой, който в повестта е даден като съперник на своя баща, Тургенев отговаря: „Този хлапак е вашият най-покорен слуга" т. е. авторът. Всъщност това е една лирична повест за голямата любов, която не познава ограниченията на възрастта, и същевременно повест за най-идеалното, най-прекрасното чувство – първата любов на младото сърце. Но за нас в случая е интересен образът на бащата – такъв, какъвто ни го е представил Тургенев – красив, силен, чувствен и безкомпромисен в любовта си към младата княгиня. Той умира твърде млад – едва 41
Особено важен момент в живота на младия Тургенев е постъпването му през 1833 г. като студент в Московския, а след прехвърлянето му – в Петербургския университет, който завършва през [[1837]] г. Това е време, когато в Московския университет учат някои от най-прогресивните и големи умове на Русия – [[Александър Херцен]], Огарьов, [[Белински]], Станкевич, [[Лермонтов]], Гончаров и др. Това, разбира се, не е останало безследно в духовното и идейното развитие на бъдещия голям писател. Неслучайно неговите младежки години са свързани с кръга на Белински и сп. „Современник" на [[Некрасов]]. Неслучайно именно за тази епоха от развитието на Русия Н. Чернишевски пише в своите „Очерци за Гоголевия период на 'руската литература": „Тогава за първи път умственият живот на нашето отечество създаде хора, които вървяха заедно с мислите на Европа... "Един от тях безспорно е бил И. С. Тургенев.
| |||