Лек крайцер: Разлика между версии

След края на Първата световна война германския флот е сериозно скован с условията на [[Версайски договор|Версайския договор]]. По отношение на крайцерите той забранява на немците строителството на кораби с водоизместимост над 6000 тона и с въоръжение над 150 mm. Благодарение на това, че в състава на германския флот почти всички кораби вече са прослужили установеният от договора 20 -годишен срок, немците могат да пристъпят към обновление на своя флот вече в началото на 1920-те години. Първенец на новото немско корабостроение става крайцера „[[Емден (лек крайцер, 1925)|Емден]]“ ({{lang-de|Emden}}), почти точно копие на корабите военна постройка<ref>{{cite

Дълго време британският флот не се нуждае от корабите на този клас – след Първата световна в строя остават 48 напълно съвременни по мерките на 1920-те години леки крайцери. Към строителството на такива крайцери Великобритания се връща след 12 -годишно прекъсване през 1930 г. 8-[[дюйм]]овите „защитници на търговията“ се оказват прекалено скъпи, а империята се нуждае от огромно количество крайцери за защита на своите морски комуникации. С изваждането от строй на крайцерите военна постройка проблема става още по-актуален.