Македонски научен институт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире между година и годишен, годишна |
|||
Ред 141:
Македонският научен институт се превръща във важна част от научно-политическия фронт на освободителното движение на македонските българи и в общонационален научен център. Той привлича голяма част от интелигенцията, чиито родови корени са от [[Македония (област)|Македония]], както и учени и общественици от всички краища на страната, които изследват националните проблеми на България. Сред първостроителите на Института са утвърдени и ерудирани учени – професорите [[Любомир Милетич]], [[Иван Георгов]], [[Александър Балабанов]], [[Никола Стоянов]], [[Михаил Арнаудов]], [[Кирил Мирчев]], [[Стоян Романски]], [[Евтим Спространов]], [[Кирил Пърличев]] (син на [[Григор Пърличев]]<ref>http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1677§ionid=10&id=00003</ref>) и други. Численият състав на Института до [[Втора световна война|Втората световна война]] достига 110 души. Редовни и почетни членове на Института стават и много чуждестранни учени, познавачи на [[Македонски въпрос|македонския въпрос]] и приятели на България. Сред тях са професор [[Афанасий Селишчев]], професор [[Павел Милюков]], професор [[Никодим Кондаков]], професор [[Станислав Слонски]], професор [[Мечислав Малецки]], [[Лудвик Куба]], професор [[Любор Нидерле]], професор [[Густав Вайганд]], професор [[Андре Мазон]], [[Едуард Бойл]], [[Жюстен Годар]] и други.
Печатният орган на Института списание „[[Македонски преглед]]“ публикува статии, рецензии и материали по широк кръг проблеми от историята, етнографията, фолклора и езикознанието. До края на Втората световна война са публикувани 13
По-известни измежду издадените от Института документални сборници, монографии, научно-популярни книги и брошури от серията ''Македонска библиотека'' са: ''Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912-1913 г.,'' книгата на Иван Георгов ''Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите,'' на [[Георги Баждаров]] ''Македонският въпрос вчера и днес,'' на [[Георги П. Генов]] ''Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави)'' и други. Ценни сведения за революционното движение в края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] се съдържат в спомените на ръководители и войводи на [[ВМОРО]], записани от Любомир Милетич и издадени в 11 книги от поредицата ''Материали за македонското освободително движение.''
| |||