Разлика между версии на „Органически устав на Източна Румелия“

м
тире между година и годишен, годишна
м (тире между година и годишен, годишна)
 
== Опити за ревизия след Съединението ==
През септември 1885 година, в резултат от [[Съединение на Източна Румелия и Княжество България|Съединението на Източна Румелия и Княжество България]], Органическият устав е фактически обезсилен. През следващите месеци в Южна България (на територията, спадаща де юре към Източна Румелия) са въведени администрацията и законите на [[Княжество България|Княжеството]]<ref>Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник] (статиите ''Органически устав на Източна Румелия'' и ''Комисарство в Южна България''). София 2008, Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. Посетен на 04.06.2015.</ref>, но Великите сили, наложили устава, не приемат отмяната му. С [[Топханенски акт|Топханенския акт]] Княжество България и Османската империя са задължени да съставят смесена комисия, която да предложи на Силите изменения в устава. Комисията се събира в София в края на юли 1886 година, за да обсъди прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху [[Княз на България|княза]] и на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения на Източна Румелия]] към Високата порта — върху Княжеството. Преговорите са прекъснати от турска страна след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 9 август]], при който е свален от власт княз [[Александър Батенберг]].<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция посветена на 125 -годишнината от Съединението на България.] Пловдив 2010, с. 179-184. Посетен на 04.06.2015.</ref>
 
== Външни препратки ==