Откровение на Йоан: Разлика между версии

Небесният художник продължава умело (през серията със 7^-те тръби) по пътя на напредващата старозаветна опитност, довеждайки ни до алюзия с някогашните преживявания на евреите – язвите и смъртта на Египетските мъжки първородни (виж Откр.8:7), хвърлянето на славата на Египет във водите на Червеното море (виж Изх.14^-та гл.; ср. Откр.8:8,9), горчивината при водите на Мера (виж Изх.15^-тагл.; ср. Откр.8:10,11); помрачаването на стария Израил, чиито водачи нееднократно разгневявали Бога и поради чиито бунтове труповете им останали в пустинята – храна за кръжащите в небето хищни птици (виж Числа 14^-тагл.; ср. Откр.8:12,13). На платното отново излизат нападенията на неприятелските, уподобени на излизащи от бездната ята скакалци, народи, чиито набези са сравнени с жилещи и причиняващи мъчителни болки скорпиони, изпълзели от дълбините на пустинята-бездна, царството на Сатана (виж Откр.9:1-12). Тук е тъжната картина на фаталното срастване и греховете на онова поколение израилтяни, поради привързаността им към бездушните идоли; една зависимост и грях, поради който изведените от Египет евреи обикаляли до оня ''„час и ден, и месец, и година“'' - определените 40 години, докато онова непокаяно поколение, което разгневило Господа, не измряло в пустинята (виж Откр.9:13-21; ср. 1Кор.10:5). Светата ръка отново рисува водителството на Израил, чрез Огнения и Облачния Стълб (ср. Изх.13:21) – Свидетелят на Завета, предал на Израил сладката вест на освобождение и горчивата вест, че поради коравовратността им, онова извратено поколение няма да влезе в Обещаната Земя (виж Числа 32^-рагл.; 2Лет.30:8; Пс.95:8; Евр.3:8,15; ср. Откр.10^-тагл.). Тук е и сцената на изпита и измерването на стария Израил, чрез свидетелството на Исус Навин и Халев - Двамата Свидетели на Яхве, в които бил Духът (виж Числа 13^-та и 14^-тагл.; 14:24; ср. Откр.11^-тагл.).

 

 

Тук е потомството на Яков/Израил, застанало победоносно оттатък (от запад на) р. Йордан, в Обещаната Земя (в Рая), водено от Ангела на Завета, пеещо песента на победата – Песента на Мойсей и на Агнето (виж Ис.Нав.4^-тагл.; ср. Откр.15^-та гл.). И тук идва картината на Откр.16^-та гл. - 7^-те язви. Виждайки голямата старозаветна картина в кн. Апокалипсис, описаното в Откр.16^-та глава би трябвало да е отражение на старозаветната история с падането на посветения, като обречен за всеизгаряне с огън от Бога, езически град Ерихон (виж Ис.Нав.6^-та гл.). Художникът на Откровението ще продължи с едно вмъкване-напомняне за историята с хубавата вавилонска дреха и смущението на Израилевите племена поради греха на Ахан (виж Ис.Нав.7^-магл.), - когото израилтяните по-късно убили и изгорили тялото му в огън (ср. Откр.17:16.). В следващата глава ще ни бъде припомнено за съдбовния жребий и съд, който Исус Навин направил сред Израил, за да бъдел очистен стана преди решителната битка (виж Ис.Нав.7^-магл.; ср. Откр.18:20). Историята за поражението на коалицията от неприятелски езически войски пред Израил, в решителната битка за Обещаната земя – ще бъде пред очите ни в победата на воюващия ''„Цар на царете и Господ на господарите“'' (виж Ис.Нав.8^-ма÷13^-тагл.; ср. Откр.19^-тагл.). Образността - как противникът е ''„уловен, вързан и хвърлен“'' за дълго в Бездната, а Израил безопасно владее Земята и как Бог от Своя Престол съди племената ще е темата на Откр.20^-тагл. (асоциация с описаното в кн. Съдии). Картината продължава с описанието на Божия Град – Новия Ерусалим, поставен сред народите (виж Езек.5:5; ср. Откр.21:24-27). Накрая, всичко ще приключи с картината-идилия на Божието Царство Едем – Обещаната Земя, където Бог и Човек са отново заедно, изпълнявайки пророчествата за заветното събиране на всичките народи на планината Сион в Храма на Яхве - в едно ''„ново Небе и нова Земя“'' (виж Откр.21:1)...