Софийско-пловдивска епархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-от тогава +оттогава) |
м тире между година и годишен, годишна |
||
Ред 98:
=== Епархията управлявана от францисканци ===
През 1601 г. пребиваващият от преди като мисионер в българските земи, а после и като апостолически визитатор [[Петър Солинат]] по искане на католиците от [[Чипровци]] бил ръкоположен за софийски епископ. Този човек станал действителния основател на съвременната Католическата църква в България. За 25
==== Българска францисканска кустодия ====
Ред 136:
Първите отци капуцини пристигнали в Пловдив на 21 март 1841 г. Из редове на тази мисия на 26 март 1848 г. бил ръкоположен за владика [[Андреа Канова]]. Той управлявал епархията и преди ръкоположението си. За сполучливото му управление способствали освен неговите личностни качества и сравнително дългият срок на последователна работа в епархията, още и промяната в правната основа на отношението към вероизповеданията в Османската империя след [[Хатихумаюн]]а от 1856 г.
По негово време били въздигнати пловдивската катедрала „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвик]]“, църквите в селата [[Раковски (град)|Балтаджи]], [[Даваджово]], [[Селджиково]], [[Житница (област Пловдив)|Хамбарли]], [[Раковски (град)|Калъчли]] и др. Tой станал и основоположник на католическото просветно дело в епархията. Основани са първите начални католически училища – [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|„Свети Андрей“]] и [[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|„Свети Йосиф“]]. По негова инициатива било уредено пребиваването на вицеконсули на [[Австрия]], [[Франция]], [[Великобритания]] и [[Русия]] в [[Пловдив]]. Откриването на вицеконсулства на католическите велики сили тук довело престижът на католиците в района очевидно да нарасне. Починал на 10 август 1866 г. и бил погребан в катедралата в Пловдив след 25
Негов наследник, също капуцин, е бил монсеньор [[Франческо Рейнауди]]. Ръкоположен бил за владика през 1868 г. Управлението му на епархията съвпаднало с най-драматичните в новата българска история събития: монсеньор Рейнауди бил застъпник на въстаници пред властите през 1876 г. През [[Руско-турската война]] организирал медицинска помощ на ранените руси, българи, турци и гърци. За човеколюбивата му дейност през войната бил награден от руския император с орден. След [[Освобождението]] като вещ по българските работи до него се допитвала често Европейската комисия по изработването на [[Органически устав на Източна Румелия|Румелийския органически устав]], а сетне, когато [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]] започнало работа, на три пъти бил избиран за негов почетен председател.
С поемането на епархията основал [[Католическа семинария (Пловдив)|семинария]] и голямо сиропиталище, ръководено до средата на ХХ век от българските сестри терциарки, дружеството на които също било основано от него. През 1882 г. основал прословутата [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|католическа болница в Пловдив]]. През 1885 г., на 77
Епископ [[Роберто Менини|Роберт Менини]] наследил управлението на епархията при оттеглянето на монсеньор Рейнауди през 1885 г. и я управлявал до смъртта си 14 октомври 1916 г. Неговото управление било едно от най-добрите времена, което епархията имала от началото на съществуването си. Много католически институции – колежи, болници, сиропиталища, и др. – възникват, разрастват се и се утвърждават в епархията.
| |||