Танц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 93.152.217.52 (б.), към версия на Drzewianin
м тире между година и годишен, годишна
Ред 11:
Предполага се, че танцът, заедно с [[ритъм]]а на [[музика]]та и [[боя]]дисването на тялото в ранния етап на човешката еволюция служи като мощен инструмент за създаване на [[транс]] и променяне на съзнанието на човека. В това състояние хората губят индивидуалните си характеристики, самоличността си и придобиват колективната идентичност<ref>Joseph Jordania, 2011, ''Why do People Sing? Music in Human Evolution'', Logos, pg.98 – 102</ref> Съвременни военни единици използват силни и шумни, на висок глас пеене и танци, за да се подготвят за опасни военни мисии.<ref>Jonathan Pieslak, 2009, Sound Targets: American Soldiers and Music in the Iraq War (Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press</ref><ref> William H. McNeill, 1997, Dance and Drill in Human History. Harvard University Press</ref>
 
Танцът със сигурност е важна част от [[церемония|церемонии]], [[ритуал]]и, празнувания, чествания и [[развлечение|развлечения]], дори преди раждането на първите човешки [[цивилизация|цивилизации]]. [[Археология|Археологически находки]] предоставят доказателства в полза на това твърдение от [[праистория|праисторически времена]] – като например 9&nbsp;000 -годишните рисунки в [[скални жилища Бхимбетка|скалните жилища Бхимбетка]] в [[Индия]] или пък [[Древен Египет|древноегипетските]] рисунки в [[гробница|гробници]], изобразяващи танцуващи фигури от около 3300 г. пр.н.е.
 
Едно от най-ранните структурирани използвания на танците е възможно да е при изпълнението и разказването на [[мит]]ове. Понякога са използвани и за показване на чувства към противоположния пол, т.е. свързани са с произхода на „правенето на любов“. Преди съществуването на писмени езици, танцът е един от методите за предаване на тези истории от поколение на поколение.<ref name="lecomte">Nathalie Comte. „Europe, 1450 to 1789: Encyclopedia of the Early Modern World“. Ed. Jonathan Dewald. Vol. 2. New York: Charles Scribner's Sons, 2004. p94-108.</ref>