Дончо Щипянчето: Разлика между версии

Андон Стоянов е роден на 20 юни 1867 година в [[Щип]]ското село [[Ерджелия]], тогава в Османската империя. Родителите му са Стоян Илиев, наречен галено Тоше и съпругата му Мита. Произлиза от най-голямата тогава семейна задруга в селото - Ергелийските. Живее в Щип от седем годишна възраст след смъртта на майка си, заедно с баща си и втората му съпруга Йордана Дамянова. Има брат Тодор и сестра Андроника, родени в края на 70-те. Учи шест години в българското училище, след това учи занаят и от 14 -годишен работи като кожухар по селата. Активист е на българското читалище „Деятелност“ в града, където е възпитан с разказите за Васил Левски, Христо Ботев и другите български революционери, отдали живота си за свободата на Отечеството. Около февруари 1888 година се жени за Катерина (1864-1958), дъщеря на щипския делегат от Кюстендилска епархия на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] при учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в 1871 - иконом поп [[Апостол Поликарев]], с която имат 6 деца. Братът на Катерина - Григор Попапостолов, учител в Кочани, е осъден в 1885 година на масов процес от вилаетския съд в Прищина за опит за въоръжена акция срещу властта. Починал на заточение в Диарбекир, заедно с жена си и 2 от 5-те им деца в края на 80-те години. След убийството и на баща му Стоян от мюсюлмани, около април същата 1888 година, Доне Стоянов, върху когото единствено остава издръжката на фамилията, продължава сравнително по-доходния му занаят на кираджия, създавайки си широки познанства, послужили му в революционната дейност.