Дуайт Айзенхауер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
+ Нормативен контрол, + 4 категории, тирета, кавички |
||
Ред 9:
| предшестван = [[Хари Труман]]
| сменен = [[Джон Кенеди]]
| роден-
|
| жена = [[Мейми Айзенхауер]]
| партия = [[Републиканска партия]]
Line 21 ⟶ 19:
== Живот и семейство ==
Айзенхауер е роден на [[14 октомври]] [[1890]] г. в [[Денисън]], [[Тексас]]. Той е третото дете в семейството на Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Елизабет Стоувър. Наречен е Дейвид Дуайт, но бързо започва да използва само средното си име. Семейството му е с германски произход, идва от [[Форбах]], [[Елзас]]; живее в Америка от [[18 век]]. Има шестима братя, но само той е роден в Тексас. През [[1892]] г. семейството се завръща в [[Абълин (Канзас)|Абълин]], [[Канзас]]. Там Айк завършва гимназията ([[1909]]) и работи в млекарницата „Бел Спрингс“ от [[1909]] до [[1911]].▼
Айзенхауер се жени в [[Денвър]] за [[Мейми Айзенхауер|Мейми Дженева Дауд]] ([[1896]]–[[1979]]) на [[1 юли]] [[1916]] в събота. Имат две деца
▲Айзенхауер е роден в [[Денисън]], [[Тексас]]. Той е третото дете в семейството на Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Елизабет Стоувър. Наречен е Дейвид Дуайт, но бързо започва да използва само средното си име. Семейството му е с германски произход, идва от [[Форбах]], [[Елзас]]; живее в Америка от [[18 век]]. Има шестима братя, но само той е роден в Тексас. През [[1892]] г. семейството се завръща в [[Абълин (Канзас)|Абълин]], [[Канзас]]. Там Айк завършва гимназията ([[1909]]) и работи в млекарницата „Бел Спрингс“ от [[1909]] до [[1911]].
▲Айзенхауер се жени в [[Денвър]] за [[Мейми Айзенхауер|Мейми Дженева Дауд]] ([[1896]]–[[1979]]) на [[1 юли]] [[1916]] в събота. Имат две деца — Дауд Дуайт Айзенхауер (1917–21), чиято трагична смърт още в детинство оставя следа в семейството за винаги, и Джон Шелдън Дейвид Дауд Айзенхауер (р. 1922). Джон Айзенхауер служи в [[армия на САЩ|армията на САЩ]], после започва да пише и става посланик на САЩ в [[Белгия]]. Синът на Джон, Дейвид Айзенхауер, на когото е наречена резиденцията [[Кемп Дейвид]], се жени за Джули, дъщерята на [[Ричард Никсън]], през [[1968]].
Семейството на Айзенхауер принадлежи към сектата на [[менонити]]те. Когато Айк навършва 5 години семейството му стават последователи на Обществото Уачтауър, което по–късно приема името [[Свидетелите на Йехова]]. Домът на Айзенхауерови служи за място на срещи на Обществото Уачтауър от [[1896]] до [[1915]] г., когато баща му спира да изпълнява задълженията си за регулярно посещаване на сбирките, причина за което е несбъдването на пророчество на Обществото, че между [[1914]] г. и [[1915]] г. ще настъпи [[Армагедон]]. Бащата на Айк е погребан съгласно ритуалите на Обществото, а майка му е активен последовател на Свидетелите на Йехова до смъртта си. Айк и братята му също спират посещенията на сбирки на Свидетелите, но той запазва близка връзка с майка си и дори използва отпечатана от тях Библия при втората си процедура за встъпване в длъжност. Впоследствие Айзенхауер преминава към презвитерианската църква.
== Военна кариера ==
Айзенхауер се записва във Военната академия на САЩ в [[Уест Пойнт]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] през юни [[1911]] и я завършва през [[1915]]. До [[1918]] е [[пехота|пехотинец]] в различни бази в [[Тексас]] и [[Джорджия]]. След това е [[танк]]ист ([[1918]]–[[1922|22]]) в [[лагер Мийд|лагера Мийд]], [[Мериленд]] и на други места. През [[1917]] е назначен за [[капитан]], а през [[1920]]
В края на [[1920-те]] и началото на [[1930-те]] кариерата на Айзенхауер е в застой. Той е назначен в Комисията за американските монументи от битките, начело с ген. [[Джон Дж. Пършинг]], а след това се мести в Армейския военен колеж във [[Вашингтон (град)|Вашингтон, окръг Колумбия]]. По-късно е помощник командир в щаба на ген. [[Джордж В. Моусли]], помощник секретар на министерството на войната от
▲Айзенхауер се записва във Военната академия на САЩ в [[Уест Пойнт]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] през юни [[1911]] и я завършва през [[1915]]. До [[1918]] е [[пехота|пехотинец]] в различни бази в [[Тексас]] и [[Джорджия]]. След това е [[танк]]ист ([[1918]]–[[1922|22]]) в [[лагер Мийд|лагера Мийд]], [[Мериленд]] и на други места. През [[1917]] е назначен за [[капитан]], а през [[1920]] — за [[майор]]. От [[1922]] до [[1924]] е помощник-командир при генерал [[Фокс Конър]] в зоната на [[Панамски канал|Панамския канал]]. През [[1925]] и [[1926]] учи във военния колеж за командири и генерали във [[Форт Ливънуърт]], [[Канзас]]. До [[1927]] е командир на [[батальон]]а във [[Форт Бенинг]], [[Джорджия]].
Айк се завръща в [[Съединени американски щати|САЩ]] през
▲В края на [[1920-те]] и началото на [[1930-те]] кариерата на Айзенхауер е в застой. Той е назначен в Комисията за американските монументи от битките, начело с ген. [[Джон Дж. Пършинг]], а след това се мести в Армейския военен колеж във [[Вашингтон (град)|Вашингтон, окръг Колумбия]]. По-късно е помощник командир в щаба на ген. [[Джордж В. Моусли]], помощник секретар на министерството на войната от [[1929|1929-та]] до [[1933]] г. Помощник в щаба на генерал [[Дъглас Макартър]], началник-щаб, до [[1935]] г., когато придружава Макартър до [[Филипини]]те, където служи като помощник съветник по военните въпроси на филипинското правителство. Произведен е в чин [[подполковник]] през [[1936]], след 16 години на поста майор.
След [[Япония|японската]] атака
▲Айк се завръща в [[Съединени американски щати|САЩ]] през [[1939]] и заема няколко поста във [[Вашингтон (град)|Вашингтон, окръг Колумбия]], [[Калифорния]] и [[Тексас]]. През юни [[1941]] става началник-щаб на генерал [[Уолтър Кройгер]], командир на 3-та армия, във [[Форт Сам Хюстън]], [[Тексас]]. Повишен е в [[бригаден генерал]] през септември [[1941]]. Въпреки че администраторските му способности биват забелязани, дори до навечерието на включването на САЩ във [[Втора световна война|Втората световна война]] не е имал реална бойна служба и не е бил разглеждан като възможен ръководител на важни операции.
▲След [[Япония|японската]] атака в [[Пърл Харбър]], Айзенхауер е назначен в генералния щаб във [[Вашингтон]], където служи до [[юни]] [[1942]]. Назначен е за заместник-командир на отбраната в Тихия океан, командвана от ген. [[Леонард Героу]], а след това наследява Героу като началник на военната дивизия<!--Chief of the War Plans Division-->. После е помощник-началник щаба в дивизията за операциите, командвана от ген. [[Джордж Маршал|Джордж К. Маршал]]. Поради близките си отношения с Маршал, който отдава заслуженото на дарбите му, Айзенхауер най-накрая получава по-отговорни служби.
===Военновременен командир===
През [[юни]] [[1942]] г. е назначен за командващ генерал на Европейския театър на операциите (ETOUSA) и е базиран в [[Лондон]]. През ноември е назначен също така за Главен командващ на
През декември [[1943]] г. е обявено, че Айзенхауер ще бъде Главнокомандващ на войските в [[Европа]]. През януари 1944 г. той подновява командването си на ETOUSA и следващия месец е обявен за Върховен съюзнически главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили (SHAEF) като съчетава двете длъжности до края на бойните действия в Европа през май 1945 г. В тези си позиции той е натоварен с планирането и осъществяването на десанта в [[Нормандия]] през юни [[1944]] г., носещ кодовото название [[Операция Овърлорд]], с освобождаването на Западна Европа и навлизането в Германия. Месец след деня на десанта – [[6 юни]] 1944 г, се осъществява навлизането в южна Франция и контролът на силите минава от AFHQ към SHAEF. От този момент до края на войната Айзенхауер посредством SHAEF има пълният контрол върху Съюзническите сили, а чрез командването си на ETOUSA има
▲През [[юни]] [[1942]] г. е назначен за командващ генерал на Европейския театър на операциите (ETOUSA) и е базиран в [[Лондон]]. През ноември е назначен също така за Главен командващ на Обединените експедиционни сили в Северно–Африканския театър на операциите (AFHQ). През [[февруари]] [[1943]] г. пълномощията му са разширени и вече обхващат Средиземноморския басейн и включват зоната на 8 Британска армия, командвана от генерал [[Бърнард Монтгомъри]]. 8 армия е напреднала и е готова да стартира Тунизийската Кампания. Айзенхауер печели четвъртата си звезда и му се възлага командването на NATOUSA. След капитулацията на силите на Оста в Северна Африка, Айзенхауер остава начело на вече преименувания на Средиземноморски театър на операциите (МТО) като запазва ранга си и продължава командването на NATOUSA, вече под името MTOUSA. В тази си позиция той подготвя и наблюдава инвазията в [[Сицилия]] и навлизането в Италианския полуостров.
▲През декември [[1943]] г. е обявено, че Айзенхауер ще бъде Главнокомандващ на войските в [[Европа]]. През януари 1944 г. той подновява командването си на ETOUSA и следващия месец е обявен за Върховен съюзнически главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили (SHAEF) като съчетава двете длъжности до края на бойните действия в Европа през май 1945 г. В тези си позиции той е натоварен с планирането и осъществяването на десанта в [[Нормандия]] през юни [[1944]] г., носещ кодовото название [[Операция Овърлорд]], с освобождаването на Западна Европа и навлизането в Германия. Месец след деня на десанта – [[6 юни]] 1944 г, се осъществява навлизането в южна Франция и контролът на силите минава от AFHQ към SHAEF. От този момент до края на войната Айзенхауер посредством SHAEF има пълният контрол върху Съюзническите сили, а чрез командването си на ETOUSA има контрол и върху силите на САЮ в Западна Европа.
Като признание на неговата висша позиция на [[20 декември]] 1944 г. е повишен в чин армейски генерал, еквивалент на позицията [[маршал]] в голяма част от европейските армии. В тази и в предходните си длъжности, Айзенхауер показва огромния си талант на водач и дипломат. Въпреки,че никога не е виждан да действа сам той печели уважението на полевите командири като [[Омар Брадли]] и [[Джордж Патън]]. Той комуникира умело с такива трудни съюзници като [[Уинстън Чърчил]], фелдмаршал [[Бърнард Монтгомъри]] и генерал [[Шарл Дьо Гол]]. Той има противоположни разбирания с тези на Чърчил и Монтгомери относно стратегията, но това рядко смущава отношенията по между им. Той води преговори с Маршал [[Жуков]], а президентът [[Франклин Делано Рузвелт]] има такава вяра в него, че му дава възможност да договаря директно със [[Сталин]].
Line 57 ⟶ 52:
==Президентството на Айзенхауер==
[[File:Dwight D. Eisenhower, official photo portrait, May 29, 1959.jpg|мини|150п|Официалнен фотопортрет
▲[[File:Dwight D. Eisenhower, official photo portrait, May 29, 1959.jpg|мини|150п|Официалнен фотопортрет на Дуайт Айзенхауер, 29 май 1959 г.]]
След многото си военни успехи генерал Айзенхауер се връща в страната като герой. Не минава и много време, когато много негови поддръжници почват да го увещават да се захване с политическа кариера.
Смятало се е, че Айзенхауер по принцип е политически умерен и първоначално не може да се определи към коя партия ще избере да се присъедини. В крайна сметка това се оказва [[Републиканската партия]] и през 1952 година е номиниран от нея като политическа звезда за изборите през същата година. Айзенхауер лесно побеждава губернатора на Илинойс [[Адлай Стивънсън]] и става първият генерал, участвал във война след [[Юлисис С. Грант]], който е избран за президент. Макар и много от президентите да се служили в армията, Айзенхауер остава единственият генерал –
===Външна политика===
Президентството на Айзенхауер е доминирано от [[Студената война]] и продължителната конфронтация със СССР, започнала по времето на Труман.
Line 72 ⟶ 65:
Айзенхауер възприема доктрината на възпиране, първоначално разработена от [[Джордж Кенън]] като предприема действия за по–настойчива борба със [[СССР]], като използва методи, описани в меморандум на Държавния департамент NSC– 68. Тайната му политика е изложена в NSC162/2. Президентът, заедно с държавния секретар [[Джон Фостър Дълес]], разработват тактиката на тайни мисии, като се възползват от току що създаденото [[ЦРУ]] и се намества в политиката на правителства, които поддържат комунистическата идеология. Първата тайна мисия е насочена срещу премиера на [[Иран]] [[Мосадек]], подозиран в близки връзки с комунистическа Русия. През [[1953]] г. Айзенхауер го отстранява от власти го замества с [[Мохамед Реза Пахлави]].
Тайните операции продължават през целия мандат на Айзенхауер. В току-що станалата независима, но обхваната от хаос, [[Република Конго]], [[Съветския съюз|Съветският съюз]] и [[КГБ]] се намесват в полза на избрания министър-председател [[Патрис Лумумба]]. Антикомунизмът се превръща в значителна част от политиката на [[САЩ]] и [[ЦРУ]] предоставя оръжия на и тайно подкрепя прозападния президент [[Жозеф Касавубу]] и неговия подчинен [[Мобуту Сесе Секо|Жозеф Мобуту]]. Междуособните борби приключват през 1960 г., когато Касавубу и Мобуту отстраняват Лумумба и превръщат страната (
По време на втория си мандат той обръща голямо внимание на събитията в [[Близкия изток]] като изпраща войски в [[Ливан]] през [[1958]] г.
По време на управлението на Айзенхауер, [[САЩ]] се установяват като световна ядрена сила. Когато Съветска Русия също развива своите атомни оръжия, страхът от взаимно унищожение в Трета световна война, ескалира. На [[30 Октомври]] [[1953]] г. Айзенхауер одобрява секретен документ NSC 162/2, който посочва ядрените оръжия за първостепенни за отбраната на страната. Ядрените оръжия са разглеждани като най
===Национална политика===
Айзенхауер вярва, че икономиката, опираща се на частното предприемачество трябва да се
Айзенхауер назначава кабинет съставен от множество бизнесмени и има дава широки правомощия за действие. Това го облекчава от задълженията му за националната политика и му дава възможност да се съсредоточи в международната политика. Във връзка със зараждащото се движение за гражданските права, той многократно е обвиняван, че отказва да вземе ръководни решения, освен ако не е принуден. През 1957 г,
▲Айзенхауер вярва, че икономиката, опираща се на частното предприемачество трябва да се саморегулира и това е една от причините поради която той отделя малко внимание на националните проблеми. Въпреки,че победата на изборите от [[1952]] г. е убедителна и дава контрола в двете камери на републиканците, той смята,че данъците не трябва да се намаляват докато не се балансира бюджета. „Не можем да си позволим да намалим данъците и приходите” казва той „докато не видим, че е възможно приходите и разходите да се балансират” . Демократите си връщат контрола в Сената и Камарата на частичните избори от [[1954]] г. и по този начин се твърди, че се ограничава свободата на Айзенхауер за действия на национална почва. Той изгражда добри отношения с лидерите в Сената и Камарата.
Айзенхауер е критикуван, че не се противопоставя публично на сенатор [[Джоузеф Маккарти]] и неговата
▲Айзенхауер назначава кабинет съставен от множество бизнесмени и има дава широки правомощия за действие. Това го облекчава от задълженията му за националната политика и му дава възможност да се съсредоточи в международната политика. Във връзка със зараждащото се движение за гражданските права, той многократно е обвиняван, че отказва да вземе ръководни решения, освен ако не е принуден. През 1957 г, праща федерални войски в [[Литъл Рок]], [[Арканзас]] по молба на губернатора в опит да се спре действието на решението на [[Върховния съд на САЩ]], с което се нарежда десегрегация на обществените училища.
Айзенхауер подкрепя Закона за федералната помощ за изграждане на магистрали от [[1956]] г., който създава междущатските магистрали. Това е най
▲Айзенхауер е критикуван, че не се противопоставя публично на сенатор [[Джоузеф Маккарти]] и неговата анти– комунистическа кампания. В частни разговори той изразява презрението си към действията на сенатора, насочени срещу неговия приятел и участник във войната генерал [[Джордж Маршал]], държавен секретар по времето на Труман. Това е малко успокоение за хората, чиято репутация е срината от обвиненията на Макарти. По–късно става ясно, че Айзенхауер е работил за отстраняването на Макарти.
Айзенхауер запазва своята популярност през цялото си президентство. През [[1956]] г, е преизбран дори с по голяма преднина от тази на изборите през 1952 година, като отново побеждава Стивънсън, дори и в такива традиционно демократически щати като [[Тексас]] и [[Тенеси]].
▲Айзенхауер подкрепя Закона за федералната помощ за изграждане на магистрали от [[1956]] г., който създава междущатските магистрали. Това е най – голямата обществена програма в историята на страната, която изгражда 41 000 мили магистрали. Президентът е впечатлен от системата на [[Автомагистрала|аутобаните]] в [[Германия]], която е видял по време на войната и помни участието си във военен конвой, на който е отнело през [[1916]] година 62 дни да пресече САЩ. Друго негово постижение, с което особено много се е гордял, е увеличаването на средния семеен доход с 20 % .
Трябва да се посочи, че по време на неговите мандати има три рецесии –
▲Айзенхауер запазва своята популярност през цялото си президентство. През [[1956]] г, е преизбран дори с по голяма преднина от тази на изборите през 1952 година, като отново побеждава Стивънсън, дори и в такива традиционно демократически щати като [[Тексас]] и [[Тенеси]].
Айзенхауер изпитва смесени чувства към своя вицепрезидент [[Ричард Никсън]] и изключително неохотно подкрепя кандидатурата му за президент през [[1960]] г
▲Трябва да се посочи, че по време на неговите мандати има три рецесии – от [[юли]] [[1953]] до [[май]] [[1954]] г; от [[август]] [[1957]] г. до [[април]] [[1958]] г., от [[април]] 1960 г, до [[Февруари]] [[1961]] г, Средният растеж на [[брутния вътрешен продукт]] за тези 8 години е едва около 2,5%.
▲Айзенхауер изпитва смесени чувства към своя вицепрезидент [[Ричард Никсън]] и изключително неохотно подкрепя кандидатурата му за президент през [[1960]] г.. Никсън се състезава с Кенеди с основния аргумент, че е натрупал значителен опит в качеството си на заместник на Айзенхауер, но когато президентът е помолен да посочи за кои решения Никсън е бил отговорен през този период той отговаря „Дайте ми седмица и аз мога да се сетя за някои.” Това е изключително трудно за преглъщане от Никсън и той обвинява Айзенхауер за загубата си с малко от Кенеди.
В прощалната си реч на президент на [[17 януари]] [[1961]] г. Айзенхауер казва:
Line 99 ⟶ 91:
==Оттегляне, смърт и завет==
На [[17 януари]] [[1961]] г. Айзенхауер произнася последното си телевизионно обръщение от [[Овалния кабинет]]. В тази [[Прощално обръщение на Дуайт Айзенхауер|своя прощална реч]] той повдига въпроса за [[Студената война]] и ролята на армията в нея. Айзенхауер описва противопоставянето по следния начин:
::„'' Ние се сблъскваме с глобална враждебна идеология, атеистична по своя характер, безмилостна в намеренията си и лукава в методите си. … Основен елемент в запазването на мира е нашата армия. Тя трябва да е могъща, готова за незабавно действие, така че никой потенциален агресор да не се се изкуши да рискува своето унищожение. ''”
Три дни
Веднъж напуснал Белият дом репутацията на Айзенхауер сериозно пострадва, защото за него се изгражда
По повод назначаването от него на губернатора на Калифорния Ърл Уорън във Върховния съд той казва, че „'' това
Айзенхауер се оттегля в мястото, където той и Мейми са прекарали
Поради някой юридически затруднения, възникнали от съчетаването
Айк умира на [[28 март]] [[1969]] г. във [[Вашингтон]] след дълго боледуване на 78 години. Положен е в малък параклис до останките на жена си и първото им дете.
Айзенхауер е единственият американски президент награден с британския Орден за заслуги.
==Цитати==
*„''От този ден нататък милиони от нашите ученици, ще прокламират всеки ден, във всеки град, във всяко село, във всяко отдалечено училище отдадеността на нашата нация и нашето население на Всемогъщия''”.
* „''Бих искал да вярвам, че хората имат далечната цел да прокламират мир, за разлика от правителствата. Мисля, че хората искат мир толкова силно, че е по
* „''В правителствените комисии трябва да се пазим от обвиненият в непозволено влияние, независимо дали е търсено или не, от страна на
* „''
==Външни източници==
{{Уикиизточник|Автор:Дуайт Айзенхауер}}
{{commons|Dwight D. Eisenhower|Дуайт Айзенхауер}}
{{Уикицитат|Дуайт Айзенхауер}}
Line 150 ⟶ 138:
{{Президенти на САЩ}}
{{Личности на годината на Тайм||27-50}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Айзенхауер, Дуайт}}
[[Категория:Президенти на САЩ]]
[[Категория:Членове на Републиканската партия на САЩ]]
[[Категория:Американски генерали]]
[[Категория:Политически лидери по време на Втората световна война]]
[[Категория:Хора от Студената война]]
[[Категория:Антикомунисти]]
▲[[Категория:Политически лидери по време на Втората световна война]]
[[Категория:Германци в САЩ]]
[[Категория:Свидетели на Йехова]]
[[Категория:Личности (Тексас)]]
| |||